Айзък Азимов - Разказвачът на вицове

Стигнаха при Майърхоф. Той ги чакаше. Уислър направо попита:

— Какви вериги използувахте, Велики магистре?

Майърхоф му каза и Уислър се залови с работа.

Траск се мъчеше да следи какво става, но не схващаше абсолютно нищо. Държавният служител видя как една навита лента, по която имаше групирани напълно неразбираеми точици, се размота. Великият магистър Майърхоф стоеше безразлично настрани, докато Уислър оглеждаше какво излиза. Аналитикът си беше сложил слушалки и от време на време промърморваше някакви указания по микрофона, а някъде далече насочваните от него помощници ги подлагаха на електронна обработка с други компютри.

Понякога Уислър се заслушваше, след което правеше комбинации върху перфолента, като използуваше за целта сложна клавиатура със символи, на пръв поглед математически, но всъщност съвсем други.

Измина много време, повече от час.

Лицето на Уислър се намръщи още повече. По едно време той погледна другите двама и рече: „Това е неверо…“, но не довърши мисълта си и продължи да работи.

Накрая каза с прегракнал глас:

— Мога да ви съобщя неофициалния отговор. — Краищата на клепачите му се бяха зачервили. — За официален отговор ще трябва да се изчака пълният анализ. Какво предпочитате?

— Казвай — рече Майърхоф.

Траск също кимна.

Уислър хвърли на Майърхоф гузен поглед.

— Който задава глупави въпроси, получава… — започна той, но се усети и каза сърдито: — Според Мултивак произходът с извънземен.

— Какво значи това? — настойчиво попита Траск.

— Не ме ли чухте? Вицовете, на които се смеем, не са измислени от хора. Мултивак е анализирал всички данни, които са му били предложени, и отговорът, който най-добре подхожда за тези данни, е, че всички вицове без изключение са били съчинени от някакъв извънземен разум, който ги е вкарвал в определено време по такъв начин, че никой човек да не остане с впечатлението, че сам ги е измислил. Всички появили се по-късно вицове са само близки варианти или адаптации на първоначалните модели.

Майърхоф се намеси. На почервенялото му лице беше изписано онова победоносно изражение, което може да има само един Велик магистър, който за пореден път е задал правилен въпрос.

— Всички комедиографи разработват стари вицове за нови цели, както е добре известно — каза той. — Отговорът на Мултивак подкрепя това заключение.

— Но защо? — попита Траск. — Защо са били съчинявани вицовете?

— Според Мултивак единственото обяснение, което се налага от съществуващите данни, е, че задачата на вицовете е била да се изследва човешката психология — каза Уислър. — Изучаваме психологията на плъховете, като ги поставяме в лабиринти, от които трябва да намерят изход. Плъховете не знаят причините за това и не биха ги проумели дори ако разбираха какво им се случва, а те не разбират. Въпросните извънземни същества изследват човешката психология, като отчитат индивидуалните реакции спрямо внимателно подбрани анекдоти. Всеки човек реагира по свой начин… Може да се допусне, че за извънземните същества ние сме това, което са плъховете за нас.

Траск зяпна от учудване и рече:

— Великият магистър каза, че човек е единственото животно с чувство за хумор. Излиза, че чувството за хумор ни е било наложено отвън.

Майърхоф побърза да уточни:

— А хуморът, създаден вътре, не предизвиква смях. Имам предвид каламбурите.

Уислър каза:

— Ами ако извънземните потискат нашите реакции спрямо спонтанно появили се вицове, за да не настъпи объркване?

Траск изведнъж избухна:

— Е, прекалявате! Господи, да не би да вярвате във всичко това?

Главният аналитик го изгледа презрително.

— Това е заключението на Мултивак. Засега не може да се каже нищо повече. Мултивак посочи кои са истинските разказвачи на вицове във Вселената, а в случай, че искаме да узнаем нещо повече, ще трябва да задълбочим проучванията. — И добави, вече шепнешком: — Ако някой се осмели да го направи.

Изведнъж Великият магистър каза:

— Знаете, че зададох два въпроса. Засега съм получил отговор само на единия. Мисля, че Мултивак вече има достатъчно данни, за да отговори и на втория.

Уислър сви рамене. Изглеждаше почти съсипан.

— Щом един Велик магистър смята, че данните са достатъчно, аз нямам думата. Какъв е вторият въпрос?

— Попитах следното: „Какъв ще бъде ефектът върху човешката раса, когато й се разкрие отговорът на първия въпрос?“

— Защо попитахте това? — полюбопитствува Траск.