Айзък Азимов - Разказвачът на вицове

— Просто имах чувството, че трябва да задам такъв въпрос — отвърна Майърхоф.

— Това е лудост — каза Траск. — Чиста лудост.

И се обърна настрани. И самият той усещаше колко е странно, че двамата с Уислър си бяха разменили позициите. Сега Траск бе този, който говореше за лудост.

Траск притвори очи. Можеше за крещи колкото си ще, че това е лудост, но от петдесет години насам нито един човек, усъмнил се в правилността на комбинацията Велик магистър — Мултивак, не бе намирал потвърждение на съмненията си.

Уислър работеше, без да говори, стиснал зъби. Отново подлагаше на проверка Мултивак и помощните машини. Измина още час, след което Уислър се изсмя с дрезгав глас:

— Безумен кошмар!

— Какъв е отговорът? — попита Майърхоф. — Не ме интересува твоето мнение, интересува ме Мултивак.

— Добре, ще ти съобщя. Заключението на Мултивак е, че ако се случи дори един-единствен човек да открие истината за този метод за психологически анализ на човешкото съзнание, за извънземните сили, които провеждат този експеримент, той се обезсмисля.

— Искаш да кажеш, че ще спрат да предоставят вицове на човечеството? — попита със слаб глас Траск. — Така ли?

— Край на вицовете — рече Уислър. — Тутакси. Мултивак казва „тутакси“. Ще трябва да измислят нови похвати.

Тримата се спогледаха. Времето течеше.

Майърхоф каза бавно:

— Мултивак е прав.

Уислър рече с отпаднал глас:

— Зная.

Дори Траск се съгласи, като прошепна:

— Да. Сигурно е така.

Майърхоф беше човекът, който го доказа — Майърхоф, всепризнатият разказвач на вицове. Той рече:

— С вицовете е свършено, както разбрахте. Свършено е. От пет минути се мъча да си спомня поне един виц, поне един! Напразно. А ако прочета някой виц в книга, няма да се засмея. Зная това.

— Дарбата на хумора ни е отнета — каза с уморен глас Траск. — Хората никога вече няма да се смеят.

Тримата стояха, вперили поглед в празното пространство с чувството, че светът се свива и придобива размерите на клетка с плъхове. Лабиринтът е махнат, а на негово място скоро ще бъде сложено нещо друго.

© 1956 Айзък Азимов

© 1988 Огняна Иванова, превод от английски

Isaac Asimov

Jokester, 1956

Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007

Публикация:

Складът на световете. Американски фантастични разкази

Първо издание

Библиотека „Фантастика“, № 53

Съставител и преводач ОГНЯНА ИВАНОВА, 1988

Редактор АСЕН МИЛЧЕВ

Художник ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ, 1988

Библиотечно оформление ВАСИЛ МИЛОВСКИ

Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ

Технически редактор СПАС СПАСОВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

Индекс 11/95376/6287-12-88

Американска. Дадена за печат м. XI.1987 г. Подписана за печат м. XII.1987 г. Излязла от печат м. III.1988 г. Формат 32/70/100, Изд. Коли 17,50. Печатни коли 27. УИК 18,49. Цена 2,82 лева.

Държавно издателство „Отечество“. Пл. „Славейков“ № 1, София

Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ № 117, София

c/o Jusautor, Sofia

Преводът е направен по: The Penguin Science Fiction Omnibus (1973); The Golden Aplples of the Sun (1970); Short Science Fiction Tales (1963); Tiger by Tail, David MacKAY (1951); The Worlds of Clifford Simak (1953).

Предговор: Въведение, Айзък АЗИМОВ (Из предговорът към „Петдесет научнофантастични разказа“, изд. „Колиър-Макмилън“, Ню Йорк, 1962) — с.5–8;

Послеслов: Няколко думи за сборника и авторите — О.И [Огняна ИВАНОВА] — с.426–430.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4607]

Последна редакция: 2007-12-24 21:23:58