Айзък Азимов - Расата на червената кралица

— Да, сър — мрачно потвърдих аз. — Точно така е.

— Да ти е идвало на ум, че може да си сбъркал? Че всичко е съвсем различно?

— Не разбрах?

— Тогава слушай. Казваш, че си чел статиите на Тайуд? Добре. Той е бил от онези учени, които след края на Втората световна война са се борили срещу атомното оръжие, за световна държава — чувал си за това, нали?

Кимнах.

— Той е имал комплекс за вина — бодро продължаваше Шефът. — Той е помагал да строят бомби и после не е могъл да спи заради гузна съвест. Този страх го е разяждал с години. Нищо, че дори в Третата световна война не са използвани атомни бомби — представи си какво е означавал за него всеки ден на неопределеност. Представи си какъв ужас го е мъчил, докато другите са вземали решения, чак до Компромиса през 65-а година? По време на предишната война направихме пълен психиатричен анализ на Тайуд и още няколко като него. Знаеше ли за това?

— Не, сър.

— Анализът беше приключен, но след 65-а го зарязахме — беше установен международен контрол над ядрената енергетика, бяха унищожени запасите от ядрено оръжие и бяха осигурени контакти между учените от различни страни; голяма част от етичните конфликти на учените се разрешиха от самосебе си.

Но резултатите от анализа будеха тревога. През 1964 година Тайуд изпитваше дълбока подсъзнателна ненавист към ядрената енергия. Той започна да допуска грешки, и то сериозни. В края на краищата бяхме принудени да го отстраним от разработките, заедно с няколко негови колеги, независимо от отчаяното положение. Тогава току-що бяхме загубили Индия, помниш ли?

Помнех. През онази година се намирах именно в Индия. Но не разбирах накъде клони Шефът.

— Та така — продължи той, — ами ако остатъците от тази ненавист са оцелели в съзнанието на Тайуд и до наши дни? Защо да хвърля в миналото цял фунт? За да докаже откритието си? Той вече го е доказал с части от милиграма. Дори това стига за Нобелова награда. С част от милиграма не може да постигне само едно — той не може да унищожи електроцентралата. Значи именно това се е опитвал да постигне. Той е намерил начин да се погълне невъобразимо количество енергия. Като изпрати в миналото осемдесет фунта отпадъци, той може да унищожи целият плутоний в света. И за дълго да се избави от ядрената енергия.

Тирадата му изобщо не ме впечатли, но се опитвах да скрия това.

— Смятате, че е успял да направи подобен номер за втори път? — попитах аз.

— Моята теория се основава на предположението, че Тайуд не е бил съвсем нормален. Какво ли не може да хрумне на един безумец? Освен това, зад него могат да стоят други — по-малко образовани и по-умни, — онези, които са готови да продължат делото на Тайуд.

— Открили ли сте такива хора? Или поне следите им?

След кратка пауза Шефът посегна към цигарите. Извади една, повъртя я между пръстите си. Чаках търпеливо. Шефът решително остави цигарата без да я запали.

— Не — каза той и погледна първо към мен, а после — през мен. — Не те ли убедих?

Свих рамене:

— Нещо тук не е наред.

— Имаш ли своя идея?

— Да. Но не искам да говоря за нея. Ако не съм прав, това е най-голямата грешка в историята. Ако съм прав — най-страшната истина.

— Слушам те — каза Шефът и пъхна ръка под бюрото.

Ето, че дойде и моят час. Бронираните стени на стаята не пропускаха нито звук, нито излъчване от какъвто и да е вид; те можеха да бъдат разрушени само от ядрен взрив. А след натискането на бутона, на бюрото на секретаря му светваше надпис „Не ме свързвайте дори с президента на САЩ“. Както сега.

Аз се облегнах назад и попитах:

— Шефе, помните ли как се срещнахте със съпругата си? За първи път?

Шефът очевидно си помисли, че този въпрос е non sequitur 3 3 Не следва от гореказаното (лат.). . А какво друго можеше да си помисли? Но, по някакви свои причини, реши да не ме прекъсва.

— Аз кихнах — отвърна той с усмивка — и тя се обърна. Това се случи на един ъгъл.

— А защо бяхте на този ъгъл? А тя? Помните ли защо сте кихнали? Къде сте настинали? Откъде е долетяла тази прашинка? Помислите само колко много фактори да довели до това, да се окажете в нужното време и в нужното място и да се срещнете с бъдещата си жена!

— Но ние сигурно щяхме да се срещнем и някъде другаде?

— Убеден ли сте? Не можете да знаете колко момичета не сте срещнали, само защото в критичния момент сте се обърнали или сте закъсняли? Вашият живот се разклонява във всеки миг и на всеки разклон вие правите избор, и така е с всички хора. Започнете отпреди двайсет години и разклоненията ще ви отведат много далеч.