Айзък Азимов - Смъртна присъда

Бордовият Магистър го изгледа продължително и се извърна уморено, тежко:

— Защо не ни казахте?

— Защото ми отнехте моя свят. Аз го открих… сам-самичък… съвсем самичък. А след като свърших цялата работа и ви поканих, вие ме отхвърлихте. От вас получих само упреци, че съм кацнал там и съм могъл да унищожа всичко с вмешателството си. Защо трябваше да ви казвам? Намерете си всичко, щом като сте толкова умни и си позволявате да ме изритате.

„Саможивец! — помисли си с горчивина Бордовият Магистър. — Комплекс за малоценност! Мания за преследване! Хубава работа! Нещата се натаманяват вече, след като си дадохме труда да погледнем оттатък хоризонта и да видим какво има под носовете ни. Сега всичко е разрушено.“

— Добре, Реало. Приключихме всичко — обърна се той към албиноса. — Тръгвайте си.

— Всичко ли? Наистина ли това е краят? — в гласа на Бранд Горла имаше напрежение.

— Наистина. Първоначалният експеримент приключи. Пораженията, причинени от посещението на Реало, спокойно могат да са толкова големи, че да направят плановете ни ялови. Освен това… Мъри е прав. Ако имат вече междузвездни пътувания, значи са опасни.

— Но вие да не ги унищожите сега! — разкрещя Реало. — Не можете да ги унищожите. Те не са навредили никому.

Отговор не последва и той продължи яростно:

— Връщам се там. Аз ще ги предупредя. Те ще са готови. Аз ще ги предупредя! — албиносът отстъпваше към вратата, тънките му бели коси бяха настръхнали, червените му очи щяха да изскочат от орбитите си.

Бордовият Магистър не направи ни най-малко усилие да го задържи, когато онзи се втурна през вратата навън.

— Оставете го да върви. Този свят е светът на целия му живот. Той повече не ме интересува.

Тиър Реало се втурна към света на роботите с такава скорост, от която се задъхваше.

Някъде пред него се намираше мъгляво петънце, далечен свят с изкуствено човечество. То с мъка се справяше с един експеримент, който отдавна бе мъртъв. С всички сили сляпо се стремеше към една нова цел — междузвездните пътувания, които щяха да се окажат тяхната смъртна присъда.

Но той се движеше към този свят, към същия град, в който бе „изследван“ първия път. Спомняше си го добре. Неговото име бе първото нещо, което той научи от техния език.

Ню Йорк!

© 1943 Айзък Азимов

© 1999 Елена Кортел, превод от английски

Isaac Asimov

Death Sentence, 1943

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)

„Мириам Паблишинг“, София, 1999

ISBN: 954-951-364-5

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1148]

Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00