Айзък Азимов - Смъртна присъда

— Когато и ако успеем да получим съгласието на университета за такова начинание — отговори висшият служител със сух глас. — Оставете ми тези материали за известно време, ако обичате. Искам да ги проуча по-обстойно.

На теория Министерството на Науката и Технологиите упражнява административен контрол над всички научни изследвания. На практика, обаче, изследователските екипи в големите университети са напълно автономни единици. Основно правило е правителството да не си прави труда да оспорва тяхната автономия. Но основното правило не винаги е универсално правило.

И така, макар че Бордовият Магистър доста се мръщи, ядосва и руга, нямаше как да откаже среща на Уини Мъри. За да представим Мъри с всичките му титли, трябва да кажем, че той беше заместник-министър, отговарящ за психология, психопатия и мисловна технология. Освен това, той бе и доста способен психолог.

Та Бордовият Магистър можеше да го гледа колкото си иска кръвнишки, но нямаше как.

Мъри възприемаше реакцията му шеговито. Той разтърка продълговатата си брадичка и заговори:

— Случаят се очертава като недостатъчно ясен. Да го оставим ли така?

— Не разбирам каква информация искате — отговори хладно Бордовият Магистър. — Ролята на правителството е чисто съвещателна. И в такъв случай аз бих казал, че съветът на институцията е неприемлив.

— Аз не споря дали ролята е съвещателна или не — присви небрежно рамене Мъри. — Но вие не бихте могли да напуснете планетата без правителствено разрешение. Ето тук недостатъчната информация е от значение.

— Няма друга информация, освен онази, която ви дадохме.

— Но се чуват и други неща. Случаят започва да прилича на детска работа и секретността около него е съвсем ненужна.

— Секретност! — избухна възрастният психолог. — Щом не познавате академичния начин на живот, не мога да ви помогна. Изследванията, особено онези от първостепенно значение, не са и не могат да бъдат обнародвани, докато не достигнат съответното си развитие. След като всичко се провери, ще ви изпратим копия от документите, които готвим за публикация.

— Е, не е достатъчно — поклати недоволен глава Мъри. — Вие заминавате за Дорлис, нали?

— Ние информирахме министерството за това.

— Защо?

— А вие защо искате да знаете?

— Значи въпросът е от изключително значение, иначе не би се наложило да заминава самият Бордови Магистър. Каква е историята с древната цивилизация и света на роботите?

— Щом питате, тогава знаете.

— Само някои неясни твърдения, които успяхме да изкопчим. Нужни са ми подробностите.

— Засега не знаем никакви подробности. Няма да разберем, докато не заминем за Дорлис.

— Тогава и аз идвам с вас.

— Какво!?

— Разбирате ли, на мен също са ми необходими подробностите.

— Защо?

— А — изправи се Мъри, — сега пък вие задавате въпроси! Вече няма смисъл. Аз зная, че университетите не са под правителствено наблюдение. Зная също, че не мога да очаквам никаква доброволна академична помощ. Но в името на Арктур, този път аз съм решен да получа помощ на всяка цена и няма значение по какъв начин ще се съпротивлявате. Вашата експедиция няма да замине никъде, ако аз не съм с вас… като представител на правителството.

Дорлис като цяло не впечатлява с нищо. Значението му за галактическата икономика е равно на нула, далеч е от големите търговски коридори, жителите му са изостанали и непросветени, а историята неясна. И все пак тук някъде в купищата камънак е затрупан един древен свят. Навсякъде личат смътни следи от огън и разрушения, които са съсипали Дорлис някога преди… величавата столица на една велика Федерация.

И някъде из тези купища камъни хората от един по-нов свят се ровеха, търсеха и се мъчеха да разберат истината.

Бордовият Магистър поклати недоволен глава и приглади посивялата си коса назад. Не беше се бръснал от една седмица:

— Бедата е там, че нямаме отправна точка. Има вероятност езикът да е изчезнал, но със системата от знаци нищо не може да бъде направено.

— Мисля, че е свършена огромна работа — отговори Бранд.

— А, удари в безпрогледна тъма! Игра на налучкване по преводите на вашия приятел албинос. Не възлагам никакви надежди на това.

— Глупости! Вие прекарахте две години по аномалията Нимиан, а тук сте само от два месеца, на място, което е сто хиляди пъти по-ценно. Нещо друго ви човърка вас — усмихна се мрачно Бранд. — Не е нужен психолог, за да разбера, че правителственият човек ви притеснява.