Айзък Азимов - Зелените нишки

Той стана. Искаше да поговори с капитан Лоринг. Те трябваше да изпратят доклада си и да унищожат кораба, както Сейбрук.

После пак седна. Сейбрук беше имал доказателства, докато той имаше само съмнението си, предизвикано от гледката на две зелени петънца върху едно камъче. Можеше ли да убие двестата човека на борда само заради едно съмнение?

Трябваше да мисли!

Той трепереше. Защо трябваше да чака? Ако можеше просто да се справи с тези на борда. Сега!

Но една по-хладна, по-разумна част от него му казваше, че не може. Малките размножители щяха да се издадат за 15 минути, а Мислещите непрекъснато следяха за това. Дори на една миля от повърхността на планетата им щеше да е прекалено рано, защото те пак можеха да се самоунищожат.

По-добре да изчака, докато главните камери се отворят и въздухът на планетната духне размножителите на хиляди страни. Тогава ще бъде готово! Още един свят — организиран, съвършен.

Той чакаше. Машините глухо работеха, за да контролират приближаването на кораба: лек тласък при допира на кораба с повърхността на планетата, после…

Приемаше радостните мисли на Мислещите и неговата собствена радост им отговаряше. Скоро те щяха да могат да приемат мисли като самия него. Може би не точно тези фрагменти, а фрагментите, които ще израснат от онези, които могат да продължават живота.

Главните камери трябваше вече да се отворят.

И всяка мисъл спря.

Джери Торн си помисли: „Нещо не е наред!“ Той каза на капитан Лоринг:

— Извинявайте! Като че ли има недостиг на енергия. Камерите не се отварят.

— Сигурен ли сте, Торн? Светлините са запалени.

— Да, капитане, в момента търсим повредата.

Той излезе и отиде към Роджър Олдън при кутията с електроинсталацията за камерите.

— Какво има?

— Чакай малко, де! — Олдън работеше. — Боже мили! Проводникът за камерите е скъсан!

— Какво? Не може да бъде!

Олдън вдигна прекъснатите жици и показа техните чисти, блестящи краища.

Доктор Уейс дойде при тях. Изглеждаше измъчен.

— Какво става? — гласът му трепереше.

Обясниха му. На дъното на кутията в единия ъгъл стоеше прерязаният проводник. Уейс се наведе — на пода лежеше черно парченце. Той го пипна с един пръст и то се размаза, оставяйки сажди по пръста му. Уейс ги избърса разсеяно.

Може би нещо е замествало липсващия проводник? Нещо живо, което само е приличало на жица, но все пак се нагряло, умряло и се овъглило за части от секундата, когато инсталацията за камерите била включена.

— Как са бактериите? — попита той.

Един от екипажа отиде да провери, върна се и каза:

— Всичко е нормално, докторе.

В това време жицата беше направена, камерите — отворени, и д-р Уейс излезе навън — в света на хаоса — на Земята.

— Хаос ли? Нищо подобно! — каза той, като се смееше малко странно. — Нека така да си остане!

© 1950 Айзък Азимов

© 1974 Здравка Калайджиева, превод от английски

Isaac Asimov

Green Patches, 1950

Сканиране: ???

Източник: http://kosmos.pass.as/

Издание: сп. „Космос“ бр.3/1974

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11560]

Последна редакция: 2009-05-16 09:39:02