Айзък Азимов - Всеки — изследовател

Чоунс бавно поклати глава. Смит се намръщи.

— Нещо в разсъжденията ти ми се струва неправилно?

Чоунс сложи глава между двете си ръце и погледна отчаяно.

— Нека само да кажем, че пропускат почти всичко.

— Какво съм пропуснал? — попита ядосано Смит.

— Така, както я представяш, теорията ти за кръстосаното опрашване е добра, но не си размислил върху няколко неща. Когато достигнахме тази звездна система, хиператомните ни двигатели спряха и автоматичните уреди не можаха нито да определят каква е повредата, нито да я поправят. След като кацнахме, дори и не се опитахме да ги поправим. Дори забравихме за това. И когато по-късно ти ги провери, те бяха в отлично състояние, а това изобщо не ти направи впечатление и дори не ми го спомена през следващите няколко часа. Ето и нещо друго. Колко подходящо избрахме място за кацане близо до група и на двете планети. Просто късмет? И невероятната ни увереност в доброжелателността на съществата. Ние дори не си направихме усилието да проверим атмосферите на планетите за наличието на някакви отрови, преди да излезем без предпазни костюми. А това, което най-много ме притеснява е фактът, че напълно откачих при вида на гамовите насочватели. Те са ценни, но не чак толкова ценни — а аз по принцип не се въодушевявам от възможността за бързи пари.

Смит едва се сдържаше да не го прекъсне.

— Не виждам какво общо има всичко това със случилото се.

— Кажи го, Смит. Много добре знаеш за какво става въпрос. Очевидно е, че съзнанията ни са били контролирани отвън.

Устата на Смит се изкриви и замръзна наполовина между присмех и съмнение.

— Пак ли започна с твоите глупости?

— Да. Фактите са си факти. Казах ти, че моите предчувствия може да са резултат от първична телепатия.

— И това ли е факт? Не мислеше така преди няколко дни.

— Но сега мисля така. Виж, аз съм по-добър възприемател отколкото си ти, и аз бях по-силно засегнат. Сега, когато всичко свърши, аз съм по-наясно какво се е случило, защото съм възприел повече от теб. Разбираш ли?

— Не — каза рязко Смит.

— Тогава чуй по-нататък. Самият ти каза, че гамовите насочватели са нектарът, който трябваше да ни подкупи, за да опрашим растенията. Ти каза това.

— Точно така.

— Добре, тогава, откъде са се появили? Те бяха произведени на Земята. Ние дори прочетохме името на производителя и модела, които бяха написани върху тях, буква по буква. И все пак, ако никое човешко същество не е посещавало групата планети, откъде са се взели насочвателите? Тогава нито един от нас не се замисли върху това. А ти сякаш не се замисляш върху това дори и сега.

— Добре…

— Смит, какво направи с насочвателите след като се качихме на борда на кораба? Ти ги взе от мен, това си го спомням.

— Сложих ги в сейфа — оправда се Смит.

— Докосвал ли си ги оттогава?

— Не.

— А аз?

— Доколкото знам, не.

— Имаш думата ми, че не съм. Тогава нека да отворим сейфа.

Смит се запъти бавно към сейфа. Той беше нагласен към неговите пръстови отпечатъци и се отвори. Смит си мушна ръката вътре без да гледа. Изражението му се промени и със силен вик той първо извади съдържанието, а след това започна да драска по повърхността на това, което беше извадил.

Той държеше четири камъка с разнороден цвят, всеки от които представляваше грубо очертан правоъгълник.

— Използвали са собствените ни емоции, за да ни контролират — каза меко Чоунс, като че вмъкваше думите една по една в упоритата глава на партньора си. — Накарали са ни да си мислим, че хиператомните ни двигатели са повредени, за да кацнем на една от планетите. Предполагам, че е било без значение на коя. Накараха ни да мислим, че имаме прецизни уреди в наши ръце, след като се приземихме на едната, така че да отидем със сигурност на другата.

— Кои са тези „те“? — изпъшка Смит. — Опашатите или змиите? Или и двете?

— Нито едните, нито другите — каза Чоунс. — Били са растенията.

— Растенията? Цветята?

— Разбира се. Ние видяхме два различни вида животни да отглеждат един и същи вид растение. Тъй като и самите ние сме животни, ние приехме, че животните са господари. Но защо трябва да предполагаме точно това? Били са растенията, за които са се грижили.

— И на Земята се отглеждат растения, Чоунс.

— Но ние ядем тези растения — отговори Чоунс.

— Може би тези същества също ядат своите растения.

— Нека кажем, че съм сигурен, че не ги ядат — отговори Чоунс. — Те ни контролират доста добре. Спомни си колко внимателен бях, когато се опитвах да намеря голо място, на което да кацнем.