Айзък Азимов - Всеки — изследовател

Чоунс повдигна един от насочвателите и извика към змиевидните същества:

— Имате ли други от тези?

Известно време той не получи никакъв отговор освен шума от плискаща се вода, породен от действията на някои от змиевидните същества, които влизаха в реката и отново се появяваха със сребристи чепки от водни растения, които мушкаха отдолу на тялото си, към някоя скрита уста.

Но тогава едно змиевидно същество, по-дълго от останалите, се приближи, влачейки се но земята с единия притъпен край повдигнат въпросително на около пет сантиметра, движейки се сляпо насам-натам. Главата, която се намираше по средата, отначало се изду леко, след това застрашително се раздели на две със силно изпукване. Там, сгушили се в двете половини, имаше още два насочвателя, пълни копия на първите две. Чоунс каза в екстаз:

— За бога, колко са красиви!

Той пристъпи бързо напред, протягайки ръка към предметите. Издутината, в която стояха, стана по-тънка и се удължи, образувайки нещо подобно на пипала. Те се насочиха към него.

Чоунс се смееше. Това наистина бяха гамови насочватели. Копия, абсолютни копия на първите два. Той ги погали.

— Не ме ли чу? Чоунс, по дяволите, изслушай ме — крещеше Смит.

— Какво? — попита Чоунс.

Той нямаше и бегла представа, че Смит му бе крещял повече от една минута.

— Погледни цветята.

Те се затваряха точно като онези на другата планета, а между редиците змиевидните същества се бяха вдигнали нагоре, крепейки се върху единия край на тялото си и люлеейки се в странен, неправилен ритъм. Над разстилащата се бледорозова мъгла се виждаха само притъпените им краища.

— Сега не можеш да кажеш, че се затварят заради падането на нощта. Ясен ден е — каза Смит.

Чоунс сви рамене.

— Различни планети, различни растения. Ела! Засега сме взели само два насочвателя, трябва да има още.

— Чоунс, хайде да се прибираме — Смит закрепи здраво крака си в два неподатливи стъбла и силата, с която държеше яката на Чоунс се увеличи. Зачервеното лице на Чоунс се обърна към него с негодувание.

— Какво правиш?

— Приготвям се да те нокаутирам, ако веднага не тръгнеш с мен към кораба.

Чоунс се изправи нерешително за момент. След това лудостта, която го бе обзела изчезна, той се отпусна и каза:

— Добре.

Те бяха на половината път извън звездната група.

— Как си? — попита Смит.

Чоунс се изправи в своето легло и разреши косата си.

— Предполагам, добре. Нормален отново. Колко време съм спал?

— Дванадесет часа.

— Ами ти?

— Аз дремнах за кратко.

Смит се обърна към уредите, направи няколко незначителни корекции и каза неловко:

— Знаеш ли какво точно се случи на онези планети?

— А ти? — попита го бавно Чоунс.

— Мисля, че знам.

— О? Може ли да чуя?

— И на двете планети има едно и също растение. Ще се съгласиш ли с това?

— Абсолютно съгласен съм.

— То е било пренесено по някакъв начин от едната планета на другата. И на двете места се развива идеално. Но понякога, за да запази жизнеността си, предполагам, трябва да има кръстосано опрашване, смесване на двата вида. Подобно нещо се случва често на Земята.

— Кръстосано опрашване за жизненост? Да.

— Но ние бяхме тези, които осъществиха смесването. Ние кацнахме на едната планета и дрехите ни се покриха с цветен прашец. Спомняш ли си затварянето на цветовете? Това сигурно е станало веднага, след като са отделили прашеца си и точно тогава ни караше да кихаме. Тогава кацнахме на другата планета и изтупахме цветния прашец от дрехите си. Ще започне да се развива нов хибриден вид. Ние бяхме само двойка двукраки пчели, Чоунс, които осъществиха задълженията си към цветята.

Чоунс се усмихна неуверено.

— Безславна роля, нали?

— Нямам това предвид, по дяволите. Не виждаш ли защо трябва бързо да се приберем?

— Защо?

— Защото организмите не се приспособяват към нищо. Тези растения изглежда са се приспособили към междупланетно опрашване. Ние дори бяхме възнаградени, също като пчелите. Не с нектар, а с гамови насочватели.

— Е?

— Е, не съществува междупланетно опрашване, освен ако някой или нещо не извършва тази работа. Сега го извършихме ние , но ние сме първите човешки същества, които навлизат в тази група. Значи преди нас това нещо трябва да се е осъществявало от нечовешки същества, може би са същите нечовеци, които са пренесли самите цветове. Това означава, че някъде в тази група от планети има раса с интелект. Интелект достатъчен, че да създаде пътуването в Космоса. И Земята трябва да научи за това.