Айзък Азимов - Немезида

— И каква е ползата от тези цели, амбиции и желания? Физиката е скъпо занимание.

— А Земята е бедна, признавам това. Отделният човек е беден, но ако осем милиарда души отделят от оскъдните си средства, могат да съберат огромна сума. Въпреки че все още не използуваме ресурсите си пълноценно, те са огромни и ние можем да осигурим повече пари и работна ръка от всички Колонии, взети заедно — ако става дума за нещо, което смятаме за абсолютно необходимо. Уверявам те, че смятаме хиперпространствения полет за абсолютно необходим на Земята. Ела на Земята, Теса, и с теб ще се отнасят като с най-ценното богатство, един изключителен мозък, от който се нуждаем, но който е единственото нещо, което не можем да си осигурим.

— Не съм убедена, че Аделия ще се съгласи да ме пусне. Хората тук може да са надути, но те също познават цената на мозъка.

— Не могат да ти забранят да участвуваш в научна среща на Земята.

— А веднъж отида ли там, няма да се върна, така ли?

— Няма да можеш да се оплачеш от отношението към теб. Там ще се чувствуваш много по-удобно, отколкото тук. Всяко твое желание, всяко твое искане… Освен това ще можеш да ръководиш хиперпространствения проект и ще разполагаш с неограничен бюджет, за да провеждаш всякакви експерименти, да правиш опити, наблюдения…

— Предлагаш ми щедър подкуп.

— Какво повече можеш да искаш? — попита Фишър сериозно.

— Чудя се, — отвърна Уендел. — Защо са изпратили теб? Такъв привлекателен мъж. Дали не са очаквали да се върнеш с някоя възрастна физичка… влюбчива… изпълнена с копнеж — привлечена от твоето тяло, като риба от стръв?

— Не знам какво са си мислили, когато са ме изпращали, Теса, но на мен това не ми беше хрумвало. Особено след като те видях. Много добре знаеш, че не си възрастна. И през ум не ми е минало, че си влюбчива и изпълнена с копнеж. Земята ти предлага мечтата на всеки физик. Няма никакво значение дали си жена или мъж, стара или млада.

— Колко жалко. А какво ще стане, ако се окажа неподатлива и не искам да отида на Земята? Какви мерки трябва да предприемеш като последен аргумент? Да подтиснеш нежеланието си и да ме любиш ли?

Уендел скръсти ръце на великолепните си гърди и го погледна лукаво.

Фишър отговори като внимателно подбираше думите си.

— Отново не мога да кажа какво очакват хората, които ме изпратиха. Това не влизаше в преките ми инструкции, нито в намеренията ми, въпреки че, ако беше така, уверявам те, нямаше да ми липсва желание. Но аз си помислих, че ще оцениш предимствата от гледната точка на физик и не мога да те унижавам като мисля, че имаш нужда от допълнителни аргументи.

— Дълбоко се лъжеш, — каза Уендел. — Виждам предимствата от гледна точка на физик и искам да приема предложението ти и да гоня пеперудата на хиперпространствения полет докъдето мога, но освен това не искам да се лиша от усилията ти да ме убеждаваш. Искам всичко.

— Но…

— Накратко, ако ме искаш, трябва да ми платиш. Убеди ме така, както би направил, ако не се бях поддала на аргументите ти, иначе няма да дойда на Земята. Защо мислиш сме в Сепаре? За какво служат Сепаретата, според теб? След като потренирахме, изкъпахме се, хапнахме, пийнахме, поприказвахме и тези неща ни бяха приятни, сега имаме възможност да опитаме други неща. Настоявам. Убеди ме да дойда на Земята.

Едно нейно движение и светлината в Сепарето съблазнително отслабна.

Инсиня се чувствуваше неловко. Сийвър Дженар беше настоял да поговорят за това с Марлейна.

— Юджиния, ти си й майка и без да искаш гледаш на нея като на малко момиче. Една майка има нужда от време да разбере, че не е абсолютният монарх, че дъщеря й не е нейна собственост.

Юджиния Инсиня избегна нежния му поглед.

— Не ме поучавай, Сийвър. Ти нямаш деца. Лесно е да говориш отвисоко за чуждите деца.

— Наистина ли звуча така? Извинявай. Нека кажем, че за разлика от теб, аз просто не съм емоционално обвързан със спомена за детето. Тя много ми харесва, но аз я познавам само като разцъфнало младо момиче със забележителен ум. Тя е ценна , Юджиния. Имам странното чувство, че е много по-ценна и от двама ни. Трябва да говорим с нея…

— Трябва да я пазим , — възрази Инсиня.

— Съгласен съм, но трябва да се посъветваме с нея как най-добре можем да я опазим. Тя е млада и неопитна, но е възможно да знае по-добре от нас какво трябва да правим. Нека да поговорим като възрастни. Обещай ми, Юджиния, че няма да се възползуваш от майчинския си авторитет.