Айзък Азимов - Немезида

— Имам публикация на тази тема. Една от статиите, чиито заглавия си прочел. Разбира се, никой не смее да ме подкрепи, а и аз съм допускала грешки, но мисля, че този път съм права.

— Защо никой не те подкрепя?

— Именно това е проблемът. Зависи от интерпретацията. Роторианският модел на хиперпространствения метод, чиито похвати, между другото, са ясни на Колониите като цяло, зависи от това, че отношението между скоростта на кораба и скоростта на светлината, умножено по времето, е константа, където това отношение е по-голямо от единица.

— Какво означава това?

— Това означава, че когато се движиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината, колкото по-голяма е скоростта, толкова по-малко е времето, за което можеш да я поддържаш и толкова по-дълго трябва да се движиш със скорост по-малка от тази на светлината, за да можеш отново да я надминеш. В резултат на това, средната скорост е не по-голяма от скоростта на светлината.

— Е и?

— Това навежда на мисълта, че съществува елемент на несигурност, а всички знаем, че с него не бива да си играем. Ако елементът на несигурност присъствува , то теоретично хиперпространственият полет би бил невъзможен, и повечето физици избират тази позиция, а останалите дрънкат глупости. Аз обаче съм на мнение, че елементът на несигурност присъствува само привидно и че следователно не е изключено съществуването на хиперпространствения полет.

— Не може ли да се разреши този въпрос?

— Вероятно не, — каза Уендел, клатейки глава. — Колониите нямат намерение да отпътуват само с помощта на хиперпространствения метод. Никой не би повторил опита на Ротор да се отправи на дълъг път към сигурна смърт. От друга страна, нито една Колония не би инвестирала огромни средства и труд за разработката на един похват, който по-голямата част от експертите в тази област смятат за непостижим.

Фишър се наведе напред.

— Това не те ли тревожи?

— Разбира се, че ме тревожи. Аз съм физик и искам да докажа, че моят възглед за Вселената е правилният. Но трябва да приема границите на възможното. Разработката ще погълне огромни средства, а Колониите няма да ми ги дадат.

— Но, Теса, ако Колониите не проявяват интерес, то Земята проявява — независимо от цената.

— Така ли? — Теса се усмихна с известно задоволство и протегна ръка, за да погали Фишър по косата, бавно и чувствено. — Знаех си, че ще се стигне до Земята.

Фишър я хвана за китката и внимателно премести ръката й.

— Това, което ми каза за възгледите си върху хиперпространствения полет, е истина, нали?

— Напълно.

— В такъв случай Земята се нуждае от теб.

— Защо?

— Защото искат да осъществят хиперпространствен полет, а ти си единственият известен физик, който смята, че това може да бъде постигнато.

— След като си го знаел, защо беше необходимо да ме подлагаш на кръстосан разпит, Крайл?

— Не го знаех, докато ти не ми го каза. Единствената информация, с която разполагах беше, че ти си най-надарения физик в наше време.

— Така е, така е, — отвърна Уендел подигравателно. — И те изпратиха да ме вземеш?

— Изпратиха ме да те убедя .

— В какво да ме убедиш? Да дойда на Земята? На пренаселената, мръсна, обедняла, разрушена от неконтролираните метеорологични условия Земя? Каква привлекателна мисъл.

— Чуй ме. Теса. Земята не е еднаква навсякъде. Може да има и такива недостатъци, но там има и красиви и тихи места, и ти ще видиш тези места. Ти, всъщност, не знаеш каква е Земята. Никога не си била там, нали?

— Не, никога. Аз съм родена и отраснала на Аделия. Била съм на други Колонии, но никога не съм ходила на Земята — не, благодаря.

— Тогава не можеш да знаеш какво представлява тя. Нямаш представа какво означава голяма планета. Тук живееш затворена с шепа хора в кутия за играчки с повърхност от няколко квадратни километра. Ти живееш в един миниатюрен свят, който отдавна се е изчерпал за теб и вече не може да ти предложи нищо ново. Повърхността на Земята, от друга страна, е над шестстотин милиона квадратни километра. На нея живеят осем милиарда души. Това означава неограничено разнообразие, което има много лоши, но и много добри страни.

— И като цяло е много бедно. Освен това, вие нямате наука.

— Защото учените, заедно с науката, отидоха на Колониите. Затова имаме нужда от теб и от други хора. Ела с мен на Земята.

— Още не разбирам защо.

— Защото имаме цели, амбиции, желания. Колониите имат само самочувствие.