Айзък Азимов - Немезида

Танаяма не трепна.

— Това ми е добре известно, но хората, които доскоро господствуваха на планетата, бяха именно Евро и те не могат да забравят това, така ли е?

— Вероятно и останалите не могат да го забравят и те имат повече причини за омраза.

— Но именно Ротор отлетя, за да се спаси от Слънчевата Система.

— По една случайност те бяха тези, които откриха хиперпространствения метод.

— И отидоха към една близка звезда, известна само на тях, звезда, която се движи към Слънчевата Система и може да мине толкова близо, че да я унищожи.

— Не сме сигурни нито че това им е известно, нито че знаят за съществуването на звездата.

— Разбира се, че знаят, — изръмжа Танаяма. — И отпътуваха без да ни предупредят.

— Г-н Директор, не искам да ви обиждам, но в това няма логика. Ако звездата, при която ще се установят, ще разруши с приближаването си Слънчевата Система, то системата на самата звезда също ще бъде разрушена.

— За тях ще бъде лесно да избягат, дори ако са построили още Колонии. Ние имаме един цял свят с население от осем милиарда души, които трябва да бъдат евакуирани — тази задача е много по-трудна.

— С колко време разполагаме?

Танаяма сви рамене.

— Казаха ми, че с няколко хиляди години.

— Това не е малко време. Може да не им е дошло наум, че е необходимо да ни предупредят. С наближаването на звездата и без предупреждение щяхме да я забележим.

— А дотогава ще имаме по-малко време да се евакуираме. Те са открили звездата случайно. И ние нямаше да я открием още дълго време, ако не беше това, което ви е казала жена ви и ако вие не бяхте подхвърлили онова сполучливо предположение, че трябва да се разгледа внимателно онзи сектор от небето, който липсва. Ротор се е надявал да открием звездата колкото може по-късно.

— Но, г-н Директор, защо ще искат такова нещо? Единствено от безпричинна омраза?

— Не е безпричинна. За да бъде унищожена Слънчевата Система с огромния си товар от не-Евро хора. За да може човечеството да започне отначало с една хомогенна основа само от Евро хора. Е? Какво ще кажете?

Фишър безпомощно поклати глава.

— Невъзможно. Немислимо.

— Тогава защо не ни предупредиха?

— Не е ли възможно самите те да не са знаели посоката на движение на звездата?

— Невъзможно, — каза Танаяма с ирония. — Немислимо. Няма друга причина за това, което направиха, освен, че искат да бъдем унищожени. Но и ние ще открием хиперпространствения метод и ще отидем при тази нова звезда, и ще ги намерим. И тогава ще си върнем.

Юджиния Инсиня се засмя недоверчиво на думите на дъщеря си. Какво прави човек, когато или трябва да се усъмни в здравия разум на дъщеря си, или в това, че чува добре?

— Какво каза, Марлейна? Какво искаш да кажеш с това, че отивам на Еритро?

— Помолих Губернатора Пит и той обеща да го уреди.

Инсиня се обърка.

— Но защо?

Марлейна отговори с изражение, което издаваше раздразнение:

— Защото ти каза, че искаш да направиш точни астрономически изчисление и че не можеш да ги направиш достатъчно прецизно на Ротор. Можеш да ги направиш на Еритро. Но виждам, че не точно това те интересува.

— Права си. Интересува ме защо се е съгласил да го уреди. Аз го молих на няколко пъти и той все ми отказваше. Той не желае да пуска на Еритро никого , освен някои специалисти.

— Просто му поставих въпроса по малко по-различен начин, мамо. — Марлейна се поколеба за момент. — Казах му, че знам, че иска да се отърве от теб и, че това е шанс за него.

Инсиня така рязко си пое дъх, че се задави и трябваше да се изкашля.

— Как можа да го кажеш ? — попита тя със сълзи в очите.

— Истина е, мамо. Нямаше да го кажа, ако не беше истина. Чувала съм го, когато говори с теб и съм те чувала да говориш за него и е толкова ясно, че дори ти го виждаш. Дразниш го и му се иска да престанеш да го безпокоиш с… с каквото там го безпокоиш. И ти го знаеш.

Инсиня стисна устни и каза:

— Знаеш ли, скъпа, май ще трябва да ти се доверявам отсега нататък. Това, че трябва да измъкваш тези неща, наистина ме кара да се срамувам.

— Знам, мамо. — Марлейна сведе поглед. — Извинявай.

— И все пак не разбирам. Не е било необходимо да му обясняваш, че го дразня. Той сигурно го знае. Защо тогава не ме изпрати на Еритро, когато го молех за това?

— Защото мрази Еритро и не желае да има нищо общо с него, а не е можел да преодолее неприязънта си към планетата само за да се отърве от теб. Само че този път няма да отидеш сама. Ще дойда и аз. Ще отидем и двете.