Айзък Азимов - Немезида

Уайлър замислено каза:

— Няма логика.

— Напротив. Съвсем логично е. Само намери някого в Управлението, който мисли с главата си и може да се доберете до нещо.

— Ще видим, — каза Уайлър. Той подаде ръка на Фишър. Фишър се намръщи и не я пое.

Уайлър се появи отново чак след няколко месеца и Фишър го прие студено. Фишър имаше почивен ден, беше спокоен, дори четеше книга.

Той не беше от хората, които смятат, че книгата е някаква гадна отживелица от двадесети век и признават само гледането. Той намираше, че е приятно да държиш книга, да прелистваш страниците й, да потънеш в размисъл над това, което си прочел, дори да задремеш, а не като при гледането, когато се събудиш да откриеш, че са изминали сто страници от филма или че е свършил. Фишър беше на мнение, че от двете, книгата е по-цивилизованото занимание.

Ето защо се раздразни, че нарушават приятната летаргия, която го бе обзела.

— Какво има сега, Гаранд? — неучтиво попита той.

Любезната усмивка на Уайлър остана на лицето му. Той каза ухилено:

— Намерихме го, точно както ти беше казал.

— Какво намерихте? — попита Фишър, който не можеше да си спомни за какво става дума. След това, като се сети за какво говори Уайлър, бързо продължи. — Не ми казвай нищо, което не трябва да знам. Не искам повече да се обвързвам с Управлението.

— Късно е, Крайл. Викат те. Самият Танаяма иска да те види.

— Кога?

— Веднага щом те заведа.

— В такъв случай ми кажи какво става. Не искам да се явя пред него неподготвен.

— Точно това смятам да направя. Изследвахме всяко кътче от небето, за което нямахме сведения от Космическата Сонда. Явно хората, които се занимаваха с това, са си задали въпроса, както ти каза, какво ли е това, което фотокамерата на Космическата Сонда може да улови, а камера от Слънчевата Система не може. Очевидният отговор беше едно изместване на по-близките звезди и щом разбраха това, астрономите откриха нещо удивително, нещо, което не са можели да предвидят.

— Какво?

— Откриха една съвсем бледа звезда с паралакс доста по-голям от една секунда от градуса.

— Не съм астроном. Това необичайно ли е?

— Това означава, че звездата е само на половината разстояние до Алфа Кентавър.

— Ти каза, че е „съвсем бледа“.

— Казаха ми, че е зад малък облак от звезден прах. Слушай, ти не си астроном, но жена ти на Ротор беше астроном. Може тя да е открила звездата. Казвала ли ти е някога нещо за нея?

Фишър поклати глава.

— Нито дума. Разбира се…

— Да?

— През последните няколко месеца тя беше развълнувана. Като че ли преливаше от вълнение.

— Не я ли попита защо?

— Предположих, че е заради предстоящото отпътуване на Ротор. Тя се вълнуваше за заминаването и това ме влудяваше.

— Заради дъщеря ти ли?

Фишър кимна.

— Това вълнение може да се е дължало и на новата звезда. Всичко се връзва. Естествено, че ще отидат при тази звезда. Ако жена ти я е открила, значи са се канели да отидат при нейната звезда. Това обяснява и желанието й да тръгне. Логично е, нали?

— Може би. Не мога да отрека.

— Добре тогава. Танаяма иска да те види във връзка с това. Освен това е ядосан. Не на теб, но е ядосан.

Тъй като в този случай не можеше да се отлага, същия ден Крайл Фишър се озова в отдела на Земните Служби за Разследване или както ги наричаха служителите, просто Управлението.

Катиморо Танаяма, който ръководеше управлението вече повече от тридесет години, беше доста остарял. Неговите холографми (които не бяха много) бяха направени преди години, още когато косата му беше лъскава и черна, стойката изправена, а изражението на лицето — жизнено.

Сега косата му беше посивяла, тялото му (което никога не се беше отличавало със забележителен ръст) беше леко изгърбено и излъчваше слабост. Сигурно наближава времето, когато ще се замисли за пенсиониране, си помисли Фишър, ако изобщо можеше да се допусне, че не възнамерява да остане на поста си докато умре. Фишър забеляза погледа му, проницателен и наблюдателен както винаги, между притворените клепачи.

Фишър го разбираше трудно. На Земята английският език беше универсален, доколкото може да бъде универсален един език, но съществуваха негови разновидности и Танаяма не говореше северноамериканския, с който Фишър беше свикнал.

Танаяма започна хладно:

— Е, Фишър, вие се провалихте на Ротор.

Фишър не виждаше смисъл да спори по въпроса; и изобщо да спори с Танаяма.

— Да, г-н Директор, — отвърна той с равен глас.