Айзък Азимов - Немезида

— Имаш чувството — каза язвително Уендел.

— Имам право на интуиция, нали Капитане?

Мери Бланковиц каза с дрезгав глас:

— Аз също имам интуиция, Капитане, и се тревожа.

Уендел погледна младата жена изненадано.

— Плачете ли, Бланковиц?

— Не, не, Капитане. Просто съм много разстроена.

— Защо?

— Използвах НД.

— Невронния детектор? Върху този празен свят? Защо?

Бланковиц отговори.

— Защото дойдох за да го използвам. Защото това е моята задача.

— А резултатите са отрицателни — каза Уендел. — Съжалявам, Бланковиц, но ако посетим и други звездни системи, ще ти се отвори нова възможност.

— Точно там е въпросът, Капитане. Резултатите не са отрицателни. Засякох разум и точно затова съм разстроена. Това е абсурд и не знам къде е грешката.

— Може би уредът не работи — каза Джарлоу. — Толкова е нов, че няма да е чудно, ако се окаже неблагонадежден.

— Но защо не работи? Дали невронният детектор отчита нашето присъствие? Или просто ми дава фалшиво потвърждение? Проверих го. Щитът функционира отлично, а ако потвърждението е фалшиво, би трябвало да го получавам и от други обекти. Когато го насоча към газовия гигант или към звездата Съсед или към произволни точки в пространството, няма и следа от потвърждение, но щом премине през спътника, отчита положителен резултат.

— Искаш да кажеш — каза Уендел — че на този свят, където ние не откриваме живот, ти засичаш разум?

— Сигналът е съвсем слаб. Едва доловим.

Крайл Фишър каза:

— Какво ще кажете за идеята на Джарлоу, Капитане? Ако в океана има живот, който ние не можем да доловим, защото водата не е прозрачна, все пак може да съществува разумен живот и може би това е засякла Бланковиц.

— Фишър е прав — каза Шао-Ли. — В крайна сметка живота в океана — колкото и развит разум да има — е малко вероятно да е технически развит. Във водата не може да има огън. Живот, който не е технически развит, не се открива много лесно и въпреки това може да е разумен. А един биологичен вид, с колкото и развит разум да е, е безопасен, ако не е технически развит особено, ако не може да напусне водата, а ние останем на сушата. Това само прави нещата по-интересни и нашето изследване — по-наложително.

— Всички говорите толкова бързо и непрестанно, че не ми давате възможност да се изкажа — намеси се Бланковиц раздразнено. — Всички грешите. Ако ставаше дума за разум във водата, щях да получавам положителен сигнал само от океаните. А аз го получавам отвсякъде , почти равномерно. Както от сушата, така и от морето. Изобщо не разбирам това.

— И сушата ли? — попита Уендел с явно недоверие. — В такъв случай трябва да има някаква грешка.

— Но никъде не отривам грешка! — каза Бланковиц. — Точно това ме разстройва. Просто не разбирам. — После, сякаш да се оправдае тя добави. — Сигналът, разбира се е съвсем слаб, но го има.

— Мисля, че имам обяснение — каза Фишър.

Всички впериха погледи в него и той започна да се защитава.

— Може и да не съм учен, но това не означава, че не мога да видя нещо очевидно. В морето има разум, но не можем да го видим, защото е скрит под водата. Добре, това е логично. Но на сушата също има разум. Той също е скрит. Намира се под земята.

— Под земята ? — избухна Джарлоу. — Защо ще е под земята? Не открихме нищо нито във въздуха, нито в температурата, нито никъде другаде. От какво ще се крият?

— Първо, от светлината — каза Фишър твърдо. — Говоря за роторианците. Представете си, че са колонизирали планетата. Защо ще искат да останат под червената светлина на Звездата Съсед, светлина, под която роторианските им растения няма да виреят и под която те самите ще уният? Под земята те могат да използват изкуствено осветление и те и техните растения ще се чувстват по-добре. Освен това…

Той спря и Уендел каза:

— Продължавай. Какво друго?

— Ами, трябва да разберете роторианците. Те живеят от вътрешната страна на своя свят. Така са свикнали и това смятат за нормално. Не биха се чувствали добре на повърхността. С времето биха заживели под нея.

— Значи предполагаш, че невронния детектор на Бланковиц отчита присъствието на човешки същества под повърхността на планетата? — каза Уендел.

— Да. Защо не? Почвеният пласт между техните пещерни галерии и повърхността отслабва сигнала, който невронния детектор отчита.

— Но сигналът, който Бланковиц отчита, е почти равномерен както над сушата, така и над водата — каза Уендел.