Айзък Азимов - Немезида

— А ти, Шао-Ли Уу? Ще излезеш ли отново в космоса, ако имаш възможност? — попита Мери Бланковиц.

Шао-Ли Уу отвърна без колебание:

— Не съм сигурен, че искам да се скитам из космоса. Нямам изследователски хъс. Но знаеш ли, снощи ми хрумна странната идея, че може би искам да остана тук, ако мястото е обитаемо. А ти?

— Да остана тук? В никакъв случай. Не казвам, че искам вечно да остана на Земята, но бих искала да се върна там поне за малко преди отново да отпътувам.

— Мислих над това. Този спътник е един на… колко? Десет хиляди? Кой би предположил, че в системата на Червеното Джудже съществува обитаем свят? Той трябва да бъде изследван. Дори ми се иска да остана на него известно време, а някой друг да се върне на Земята и да се погрижи за заслугите ми по гравитационния ефект. Ти би защитавала моите интереси, нали, Мери?

— Разбира се Шао-Ли Уу. Капитан Уендел също. Тя разполага с цялата информация, подписана пред свидетели.

— Ето на. Аз смятам, че Капитан Уендел не е права, че иска да изследва Галактиката. Може да отиде до стотици звезди, но никъде да не открие толкова необикновен свят като този. За какво ти е количество, когато в ръцете си имаш качество?

— Аз лично мисля, че това, което я тревожи, е детето на Фишър — каза Мери Бланковиц. — Ами ако я намери?

— Какво от това? Може да я вземе със себе си на Земята. Какво значение би имало това за Капитана?

— Той има и жена, нали знаеш?

— Някога чувала ли си го да я споменава?

— Това не означава, че…

Тя млъкна внезапно, защото се чу шум и Крайл Фишър влезе и им кимна за поздрав.

— Хенри приключи ли със спектроскопията? — попита бързо Бланковиц, сякаш да заличи следите от предишния разговор.

Фишър поклати глава.

— Не знам. Много е притеснен горкият. Предполагам, че се страхува да не разчете погрешно данните.

— Ами. Разчитането на данните се извършва от компютърът. Той може да се прикрие зад него — отвърна Шао-Ли Уу.

— Не, не може — каза разпалено Бланковиц. — И таз добра. Вие теоретиците смятате, че работата на наблюдателя се състои в това да обслужва компютъра, да го погали един два пъти, да му каже „Добро кученце“ и след това да разчете резултатите. Не е така. Това, какво ще каже компютърът, зависи от това какви данни си вкарал в него и никога не съм срещала теоретик, който да не обвинява наблюдателите, ако не харесва резултатите от някое наблюдение. Никога не казвайте „Сигурно има някаква грешка в компю…“

— Почакай малко — каза Шао-Ли Уу. — Хайде да не си хвърляме взаимни обвинения. Някога да си чувала аз да обвинявам някой наблюдател.

— Ако не ти харесат резултатите от наблюденията на Хенри…

— Ще ги приема. Аз нямам никаква теория за тази планета.

— И затова ще приемеш каквото и да ти каже.

В този момент влезе Хенри Джарлоу и веднага след него Теса Уендел. Той изглеждаше като облак, който е решил да завали.

— Е добре, Джарлоу — каза Уендел. — Сега всички сме тук, казвай. Как изглежда?

— Проблемът е — каза Джарлоу, — че тази слаба звезда не излъчва достатъчно ултравиолетова светлина, за да направи тен дори и на албинос. Налага се да работя с микровълни, което ми подсказва, че в атмосферата на този свят има водни изпарения.

Уендел сви рамене с нетърпелив жест.

— Не е необходимо да ни казваш това. Естествено е на един свят с размерите на Земята и с температурата, при която водата е в течно състояние, да има водни изпарения. Това ни приближава с една крачка към вероятността да е обитаема, но само с една крачка.

— Не — каза Джарлоу. — Обитаема е. Безспорно.

— Заради водните изпарения ли?

— Не. Разполагам с нещо по-добро.

— Какво?

Джарлоу изгледа мрачно останалите четирима и каза:

— Бихте ли нарекли един свят обитаем, ако на него всъщност има живот?

— Да, мисля, че бих могъл да го нарека така — отвърна Шао-Ли Уу спокойно.

— Да не искаш да кажеш, че от това разстояние можеш да видиш, че на него има живот? — попита остро Уендел.

— Да, точно това искам да кажа, Капитане. В атмосферата му има кислород в свободно състояние — при това значително количество, можете ли да ми обясните как е възможно това без фотосинтеза? А можете ли да ми кажете как е възможна фотосинтеза без наличието на живот? И можете ли да ми обясните как може една планета, на която има живот, създаващ кислород, да е необитаема?

След последвалата пауза Уендел каза:

— Това е толкова невероятно, Джарлоу. Сигурен ли си, че не си объркал програмата?