Айзък Азимов - Луните на Юпитер

— Мисля, че можете.

— Разбира се, че можете, лейтенанте — намеси се Съмърс и се усмихна по-широко от всякога. — Едно обикновено „здрасти“ няма да навреди на момчето. — В тълпата зад него избухна смях. — Освен това, помолиха ви да напуснете.

— Лъки — прошепна настойчиво приближилият се до него Бигман, — нека дам В-жабата на лейтенанта. Не мога да я държа и да се бия едновременно.

— Ти само я дръж — отвърна Лъки. — На мен ми е нужна точно тук… Довиждане, лейтенанте. Свободен сте!

Лейтенантът се колебаеше.

— Това е заповед, лейтенанте! — каза Лъки с тон, който при цялата си любезност режеше като нож.

— Тъй вярно, сър! — отсече Невски. После се поколеба още миг и погледна В-жабата, чийто аквариум Бигман носеше под мишница. — Внимавайте за животинката.

След това лейтенант Невски се обърна и с две крачки се намери в аграв-коридора, изчезвайки почти веднага с голяма скорост.

Лъки се обърна отново към тълпата. Не си правеше илюзии. Хората бяха с мрачни лица и имаха делови намерения и докато той не ги укротеше с погледа си и не им докажеше, че неговите намерения са също делови, срещу скалата на тяхната враждебност мисията му щеше да има нулев успех. Трябваше някак си да ги спечели.

Усмивката на Съмърс бе станала почти вълча.

— Е, приятелю, униформеният си отиде — каза той. — Вече можем да говорим. Казвам се Ред Съмърс, а ти?

— Името ми е Дейвид Стар — усмихна се в отговор Лъки, — а името на моя приятел е Бигман.

— Стори ми се, че чух преди малко да те нарича Лъки.

— Лъки 4 4 Щастливец, късметлия — Б.пр. ме наричат приятелите ми.

— А искаш ли да си останеш късметлия?

— Знаеш ли някой добър начин?

— Всъщност зная, Лъки Стар — отвърна Съмърс и лицето му внезапно се изкриви в горчива гримаса. — Махни се от Юпитер-9.

Сред другите избухна одобрителен смях, а някои от тях извикаха: „Махай се! Махай се!“

Струпаха се по-близо, но Лъки стоеше твърдо на краката си.

— Имам важна причина да остана на Юпитер-9 — каза той.

— В такъв случай ми се струва, че не си късметлия — каза Съмърс. — Новак си и изглеждаш мек човек, а меките новаци си изпащат на Юпитер-9.

— Мисля, че няма да си изпатя.

— Така ли мислиш, а? Арманд, ела тук!

Огромен мускулест мъж с кръгло лице, широки рамене и гръден кош като буре излезе напред от задните редици. Бе с половин глава по-висок от Лъки и го гледаше отгоре с усмивка, разкриваща пожълтели редки зъби.

Хората започнаха да сядат по пода. Подвикваха си един на друг леко развеселени, сякаш се готвеха да гледат футболен мач.

— Хей, Арманд! — подхвърли някой. — Гледай да не стъпиш върху момчето.

Бигман се сепна и хвърли яростен поглед в посоката, от която дойде гласът, но не можа да види кой говори.

— Все още можеш да си отидеш, Стар — каза Съмърс.

— Нямам такова намерение — отвърна Лъки, — особено в момент, когато май сте си наумили някакво забавление.

— За нас, но не и за тебе — уточни Съмърс. — Виж какво, Стар. Приготвили сме се. Готови бяхме още когато чухме, че идваш. До гуша ни дойде от вас, нищожни самохвалковци от Земята, и повече няма да търпим. Разполагам със свои хора на различни равнища. Ще узнаем, ако командирът се опита да се намеси, и ако го стори, ей богу, готови сме за стачка. Така ли е, мъже?

— Така е! — изреваха всички в хор.

— А командирът го знае и не мисля, че ще се намеси — продължи Съмърс. — По този начин получаваме възможността да ти устроим ритуално посвещаване, а после отново ще те питам дали не искаш да си заминеш. Ако си в съзнание, разбира се. Това е всичко.

— На път сте да си създадете големи неприятности без всякаква нужда — каза Лъки. — Преча ли ви с нещо?

— Няма да ни попречиш с нищо. Гарантирам го.

Чу се напрегнатият, писклив глас на Бигман:

— Слушай, приятелче, разговаряш с член на Съвета. Даваш ли си сметка какво ще ти се случи, ако правите номера на Научния съвет?

Съмърс внезапно го погледна, постави юмруци на хълбоците си и се затресе от смях.

— Хей, мъже, това нещо говори. Тъкмо се чудех какво е. Изглежда Лъки Ченгето е довел за свой защитник невръстното си братче.

Бигман прибледня като мъртвец, но под прикритието на избухналия смях Лъки се наведе към него и процеди през зъби:

— Твоята работа е да се грижиш за В-жабата, Бигман. Аз ще се погрижа за Съмърс. И, Велика Галактико, престани да излъчваш гняв! Нищо друго не мога да доловя от В-жабата.

Бигман с мъка преглътна два-три пъти.

— А сега, Съветник Ченге, можеш ли да се движиш с аграв?