Айзък Азимов - Прелюдия за Фондацията

— Не би ли могло това да означава просто, че съм тактичен човек — едва-едва се подсмихна събеседникът му — който е свикнал да си има работа с хора от различен тертип; че съм в състояние да правя услуги на важни личности — не само в момента, но и за в бъдеще? Струва ми се, че нищо от току-що изброеното не изисква свръхестествени качества.

— Нищо от изброеното? Дори неутрализацията на штоанската армия?

— Те не искаха да служат на една жена.

— Не, те от години трябва да са знаели, че щом Маникс предаде властта си или умре, кмет ще им стане Рашел, но не са показали никакви признаци на несъгласие, докато ти не сметна за необходимо да го сторят. Веднъж Дорс те описа като много убедителен човек. Наистина си убедителен. По-убедителен, отколкото може да бъде един човек. Само че едва ли си по-убедителен, отколкото би могъл да бъде един безсмъртен робот със странни ментални способности. Е, Чувек?

— Хари, какво искаш от мен? Да не очакваш да призная, че съм робот? Че само приличам на човек? Че съм безсмъртен? Че представлявам някакво ментално чудо?

Селдън се приведе към другия, който седеше на срещуположния край на масата.

— Да, Чувек, очаквам. Очаквам да ми кажеш истината и силно подозирам, че онова, което току-що нахвърля под формата на въпроси, е самата тя. Ти, Чувек, си роботът, когото майка Рита споменаваше като Да-ний, приятел на Ба-лий. Трябва да си признаеш. Нямаш избор.

Двамата сякаш се намираха в свой собствен свят, отделен от останалия. Седяха спокойно насред Што, в обсега на разоръжената от имперските войски штоанска армия. В центъра на събитията, които всички на Трантор, а може би и в цялата Галактика, наблюдаваха, съществуваше едно малко мехурче на съвършена изолация, в което Селдън и Чувек си играеха на нападение и отбрана — математикът полагаше всички усилия да изкове една нова реалност, събеседникът му не си мръдваше пръста, за да я приеме.

Селдън не се боеше, че ще ги прекъснат. Бе сигурен, че мехурчето, в което седяха, представлява граница, която не можеше да бъде преодоляна, че способностите на журналиста — не, на робота — ще държат на разстояние всички, докато играта не приключи.

— Хари, ти си изобретателен човек — каза след дълга пауза Чувек — но не разбирам защо трябва да си призная, че съм робот и да нямам и друг избор, освен да го сторя. Всичко, което ти твърдиш, може и да е вярно от гледна точка на фактите — твоето собствено поведение, поведението на Дорс, на Слънцар, на Тайсалвърови, на штоанските генерали… — да, възможно е и да е станало така, както ти казваш, но това не налага истинност на твоето тълкуване за същността на събитията. Всичко случило се определено би могло да има и съвсем естествено обяснение. Ти си ми се доверил, защото си приел онова, което ти казах; Дорс е осъзнала колко важна е твоята безопасност, понеже, бидейки историчка, е почувствала ключовата роля на психоисторията; Слънцар и Тайсалвър може би са ми били задължени заради услуги, за които ти нищо не знаеш; штоанските генерали са се възпротивили да бъдат управлявани от жена и толкоз… Защо ни е да прибягваме към свръхестественото?

— Виж какво, Чувек — Селдън вдигна длан, сякаш искаше да възпре с нея всички досегашни и бъдещи логически завъртулки — вярваш ли наистина, че империята се сгромолясва, и действително ли смяташ, че е важно това да не бъде допуснато, преди да се направи някакъв опит тя да бъде спасена или, най-малкото, да бъде омекотено рухването й?

— Да, вярвам — отговори запитаният и Селдън някак си разбра, че това му твърдение е правдиво.

— И наистина искаш да разработя психоисторията, защото чувстваш, че ти самият не си в състояние да го направиш?

— Нямам тези способности.

— И имаш усещането, че мога да се справя с тази задача — дори и понякога аз самият да се съмнявам в това?

— Да.

— От казаното би следвало, че ако по някакъв начин можеш да ми помогнеш, трябва да го направиш?

— Така е.

— Собствените ти чувства и евентуални егоистични съображения по никакъв начин не играят роля?

На невеселото лице на Чувек премина бегла, мимолетна усмивка и за миг Селдън почувства, че зад спокойното му държание се крие огромна и безплодна пустиня от умора.

— Направил съм кариера точно защото не обръщах внимание на личните чувства и егоистичните съображения.

— Тогава те моля за помощ, приятелю. Мога да разработя психоисторията и само на базата на Трантор, но положително ще се натъкна на трудности. Е, сигурно все някак ще ги преодолея, но ще ми бъде далеч по-лесно, ако зная някои ключови факти. Например дали Земята или Аврора е била първият свят на човечеството, или е имало някакъв друг… първоначален свят? Как са били свързани те — Земята и Аврора? Дали някоя от тях или и двете са колонизирали Галактиката? Ако е била само едната, защо не и другата? Ако пък са били и двете, как са уредили въпроса помежду си? Има ли светове, които са се появили в резултат на тази колонизация? Как тъй са се отказали от роботите? Защо не някоя друга планета, а тъкмо Трантор е станал имперски свят? Какво се е случило междувременно със Земята и Аврора? В главата ми щъкат още поне хиляда въпроса, които мога да задам в тоя миг, а ако се замисля, сигурно ще станат сто хиляди. Би ли допуснал да съм неосведомен, Чувек, и да се проваля в мисията си, вместо да ме информираш и да ми помогнеш да успея?