Айзък Азимов - Прелюдия за Фондацията

С явно облекчение и радост Чувек възкликна:

— Прекрасно!

— Само че, Четър, всичко останало тепърва трябва да се направи. Трябва да изуча Трантор подробно. Ако имам късмет и живея достатъчно дълго, може би ще намеря отговорите, преди да умра. Ако не, ще се наложи моите приемници да ме последват. Възможно е империята да рухне и да се разцепи, преди психоисторията да е станала приложима.

— Ще направя всичко, каквото мога, за да ти помогна.

— Зная — отвърна Селдън.

— Значи ми вярваш, въпреки че съм Демерцел?

— Напълно. Абсолютно. Вярвам ти, понеже ти не си Демерцел.

— Но аз съм! — настоя Чувек.

— Не, не си. Персонализацията ти като Демерцел е също тъй далеч от истината, както персонализацията ти като Чувек.

— Какво имаш предвид? — очите на другия мъж се разшириха и той леко се отдръпна назад.

— Имам предвид, че вероятно си избрал името Чувек от някакво изкривено усещане за това кое е подходящо. Чувек е неправилно произнесено „човек“, нали?

Събеседникът му не реагира, а само продължи да го гледа втренчено.

И накрая Селдън рече:

— Защото ти не си човек, нали, Чувек-Демерцел? Ти си робот.

Чувек седеше спокойно и по лицето му не трепваше и мускулче. Продължаваше да гледа втренчено Селдън, а от своя страна Селдън изчакваше. Смяташе, че следващият, който трябва да проговори, е Чувек.

И Чувек го стори, но само колкото да каже:

— Робот? Аз? Предполагам, че под робот имаш предвид изкуствено същество — като онзи предмет, който видя в Сакраториума на сектор Микоген?

— Не точно такъв — рече математикът.

— Неметален? Неполиран? Не и безжизнено подобие? — запита Чувек без следа от каквото и да е учудване.

— Не. За да бъде едно живо създание изкуствено, не е необходимо да е направено от метал. Говоря за робот, който на външен вид е неразличим от човека.

— Хари, ако е неразличим, как тогава ще го различиш?

— Не и по външния вид.

— Обясни ми.

— По време на своето бягство от теб като Демерцел, както вече ти казах, научих за два древни свята — Аврора и Земя. За всеки от тях се говореше като за първи, за единствен свят. И в двата случая се споменаваше за роботи, но имаше една разлика.

Селдън умислено наблюдаваше мъжа от другата страна на масата, чудейки се дали по някакъв начин той ще даде знак, че е нещо по-малко… или повече… от човек. Засега такъв знак нямаше, ето защо той продължи:

— Когато ставаше дума за Аврора, роботът се споменаваше като ренегат и предател, зарязал каузата. Когато пък ставаше дума за Земята, той се споменаваше като герой, който въплъщава спасението. Толкова трудно ли беше да се допусне, че това е един и същ робот?

— Един и същ? — промълви Чувек.

— Точно това си помислих… Помислих си, че Аврора и Земята са били два отделни свята, съществували по едно и също време. Не зная кой от тях е предхождал другия. Съдейки по арогантността и съзнателно втълпяваното чувство за превъзходство на микогенците, мога да предположа, че Аврора е бил първоначалният свят и че аврорците са презрели земяните, които са се откъснали или дегенерирали от тях. От друга страна, майка Рита,която ми разправи за Земята, беше убедена, че именно тя е първоначалният дом на човечеството, а и слабата и изолирана позиция на микогенците сред цяла галактика от квадрилиони хора, чужди на странния дух на тяхното общество, логично би могла да означава, че първоначалният дом е била Земята, а Аврора е представлявала отклонила се от нормалното развитие издънка. Не мога да преценя, но ти обяснявам начина си на мислене, за да разбереш крайните ми заключения.