Айзък Азимов - Прелюдия за Фондацията

— Никога не съм чувал за нещо подобно.

Лека усмивка прелетя през лицето на Чувек.

— Разбира се, че не си. Нима искаш империята да признае подобна слабост в ядрото си? Само че ката журналист аз зная какво се случва дори когато хората от Външните светове не го знаят; когато повечето от самите транторианци не го знаят; и дори когато имперският натиск е заинтересован да прикрие случилото се. Повярвай ми! Ако ти не го разбираш, императорът — и Ето Демерцел — са наясно, че да обезпокоиш Трантор може да означава да унищожиш империята.

— Значи предлагаш аз да остана тук по тази причина?

— Да. Мога да те отведа на такова място, където ще бъдеш в абсолютна безопасност от Демерцел. Няма да ти се наложи да смениш името си и ще си в състояние да действаш открито, без той да може да те докосне. Ето защо е искал да те принуди незабавно да напуснеш Трантор и ако не беше онази прищявка на съдбата, която ни събра заедно, както и твоята удивителна способност да се защищаваш, щеше вече да е успял.

— Само че… колко време ще трябва да остана?

— Толкова, колкото изисква твоята безопасност, приятелю. Може би дори за цял живот.

Хари Селдън погледна собствената си холография, излъчена от проектора на Чувек. Беше по-впечатляваща и полезна, отколкото би било което и да е огледало. Всъщност изглеждаше тъй, сякаш в стаята има двама Селдъновци.

Той внимателно заизследва ръкава на новата си туника. Хеликонската му настройка го караше да желае цветовете да не са толкова агресивни, но беше благодарен, че все пак Чувек е избрал по-меки от обичайните за този свят. (Внезапно се сети за дрехите на двамата нападатели и вътрешно потръпна.)

— Предполагам, че ще трябва да нося и шапката — запита той.

— В Имперския сектор — да. Да ходиш гологлав тук означава, че си от долен произход. Навсякъде другаде обичаите вероятно са различни.

Селдън въздъхна. Шапката бе заоблена, от мека материя и когато я сложи на главата си, тя като че сама се нагласи по нея. Околовръст периферията бе еднакво широка, но по-тясна от тази на капелите, които носеха нападателите им.

— Няма ремъчка за под брадата.

— Разбира се, че няма. Това е най-новата мода за млади лунгури.

— За млади какво?

— Лунгур е човек, който се кичи с разни неща, за да шокира другите. Сигурен съм, че и на Хеликон имате такива.

Селдън изсумтя.

— Виждал съм хора, дето от едната страна си пускат косите до рамото, а от другата си бръснат главата — и се разсмя, щом се сети за това.

Чувек леко изкриви устни.

— Сигурно изглежда ужасно грозно.

— Де да бяха само те. Естествено има левичари и десничари и всяка разновидност смята другата за крайно предизвикателна. Току вдигнат някоя кавга по улиците.

— В такъв случай мисля, че ще можеш да изтърпиш шапката, макар да няма ремъчка.

— Ще трябва да привикна — кимна Селдън.

— Все пак, може би, ще привлечеш известно внимание. От една страна цветът е убит и изглежда като че си в траур. А и не ти приляга съвсем добре. Освен това е явно, че не си й свикнал. Както и да е, няма да останем дълго в Имперския сектор. Разгледа ли се вече?

Холографът угасна.

— Колко ти струва всичко туй? — попита Селдън.

— Какво значение има?

— Не ми се ще да задлъжнявам прекалено.

— Не се тревожи. Решението си е мое. Само че стига сме стояли тук. Абсолютно сигурен съм, че вече са описали как изглеждам. Ще тръгнат по следите ми и ще довтасат…

— В такъв случай — каза Селдън — парите, които харчиш, наистина са дребна работа. Заради мен самият ти се излагаш на опасност. Ти си застрашен!

— Знам. Обаче сам съм го решил, а и мога да се погрижа за себе си.

— Но защо…

— Философската страна ще обсъдим по-късно. Между другото, атомизирах дрехите ти и не мисля, че са ме забелязали. Разбира се, получил се е приток на енергия и той ще бъде регистриран. Оттук някой би могъл да отгатне какво е станало — не е лесно да потулиш никое действие, ако те следят достатъчно проницателни очи и умове. Както и да е, нека се надяваме, че ще се измъкнем на безопасно място, преди да са сглобили цялата картинка.

Вървяха по пешеходни пътеки, където светлината бе мека и жълтеникава. Очите на Чувек бдително се стрелкаха насам-натам и той крачеше с темпото на тълпата, като нито изпреварваше някого, нито се оставяше да го задминат.

Междувременно поддържаше лек, но непреставащ разговор на неутрални теми.

Селдън, който бе твърде напрегнат, за да е в състояние да прави същото, рече: