Айзък Азимов - Острието на Фондацията

— Отказахме се от външния показ на сила, за да запазим вътрешната й същност — кимна в знак на съгласие Кодел.

— Именно. Кой пръв е казал това?

— Мисля, че се срещаше в една от пиесите на Ериден, но не съм сигурен. Когато пристигнем у дома, можем да попитаме някой от литературните капацитети.

— Стига да се сетя. Ще се наложи да ускорим визитата на сейшелците на Терминус и да се погрижим с тях да се отнасят напълно уважително. Страхувам се, Лионо, че ще трябва да им осигуриш силна охрана. Сред нашите луди глави навярно ще има известно недоволство, а не би било разумно чрез протестни демонстрации да подлагаме нашите гости дори на най-дребно унижение.

— Разбира се — съгласи се Кодел. — Между другото, идеята да изпратим Тривайз си я биваше.

— Моя гръмоотвод ли? Да си призная, той работеше дори по-добре, отколкото очаквах. Космосе! Как спомогна за моето посещение — от загриженост да не би жител на Фондацията по някакъв начин да ги е обезпокоил и като благодарност за тяхната въздържаност.

— Хитро! Не мислите ли, че все пак би било уместно да го вземем обратно с нас?

— Не. Общо взето предпочитам да е където и да е другаде, но не и на Терминус. Ще бъде чудесен фактор за размирици. Неговите брътвежи за Втората фондация послужиха като чудесно извинение за изгнанието му и, естествено, разчитахме на Пелорат да го заведе до Сейшел. Но не го искам обратно, ако ще продължава да разпространява тези бабини деветини. Никога няма да сме сигурни до какво ще доведат те.

— Съмнявам се дали изобщо може да се намери по-наивен човек от един интелектуалец-учен — изкикоти се Кодел. — Докъде ли пък щеше да налапа въдицата Пелорат, ако го бяхме насърчили?

— Стигаше ни и това, че вярва в реалното съществуване на митичната Гея, но хайде да го оставим на мира. Като се върнем, ще трябва да се изправим пред Съвета, тъй като неговият вот ще ни потрябва за договора със Сейшел. За щастие разполагаме с изявлението на Тривайз — звукозаписа и всичко останало, — за да стане ясно, че доброволно е напуснал Терминус. Аз ще се разкая официално за краткия му арест и се надявам това да задоволи съветниците.

— Разчитам, че ще се докарате пред тях, кмете — сухо каза Кодел. — Замисляли ли сте се обаче, че Тривайз може да продължи да търси Втората фондация?

— Да продължава — сви рамене Бранно, — щом не го върши на Терминус. Това ще му създава работа и няма да го доведе доникъде. Мит на века ни е, че Втората фондация продължава да съществува, така както митът на Сейшел е Гея.

Тя се облегна назад видимо развеселена.

— А сега Сейшел ни е в ръцете и докато се усетят, ще стане твърде късно да се измъкнат. Така че развитието на Фондацията ще продължава гладко и правилно.

— И заслугата е изцяло ваша, кмете.

— Можеш да си сигурен, че не съм го забравила — кимна Бранно и техният кораб се хлъзна в хиперпространството, за да се появи отново близо до Терминус.

Говорителят Стор Гендибал беше отново на кораба си и имаше всички основания да бъде доволен. Срещата с Първата фондация не бе продължила дълго, но се оказа много продуктивна.

Беше изпратил съобщение, внимателно приглушаващо триумфа му. За момента бе достатъчно да уведоми Първия говорител, че всичко е минало добре (нещо, за което той би могъл да се досети и от факта, че в крайна сметка изобщо не се бе наложило да използват обединената мощ на Втората фондация). Подробностите можеха да почакат.

Щеше да опише колко внимателно — и незначително — пренастройване на ума на кмета Бранно бе преобърнало мисленето й от имперската му надутост към практичността на търговското договаряне, как внимателното — и от твърде голямо разстояние — настройване на водача на Сейшелския съюз бе довело до отправянето на покана за разговори към кмета, как без никакви по-нататъшни вмешателства след това бе постигнато политическо сближаване и как Компор се върна на Терминус със собствения си кораб, за да се погрижи за спазването на споразумението. Това бе, повтаряше си самодоволно Гендибал, почти учебникарски пример за големи резултати, постигнати с изключително пестелива, но майсторски приложена менталика.

Беше сигурен, че случилото се ще запуши устата на говорителката Деларми и ще доведе до собственото му издигане до поста Първи говорител съвсем скоро, след като представи подробностите на някое официално събиране на Масата.

Не отричаше в себе си колко важно бе присъствието на Сура Нови, въпреки че по принцип не бе необходимо този факт да се подчертава пред говорителите. Тя не само се бе оказала много важна за неговата победа, но предостави и нужното му в този момент оправдание да даде воля на детинската си (и много човешка, защото дори говорителите си бяха съвсем човеци) потребност да ликува заради гарантираната възхита, която знаеше, че ще получи.