Лино Алдани - Невидим неприятел

Тази нощ сънувах къщата на леля ми Жозефин, къщата й на село, където прекарвах отпуските си. Знам добре какво означава този сън, не е нужно да питам доктор Хорвиц. Той е изключително ясен и означава, че в мен съществува желанието, макар съзнателно отхвърляно, да се измъкна от отговорностите, от риска, от дълга.

Стига толкова. Не искам да мисля за Ана, не искам да мисля за къщи. Тук съм, защото така съм пожелал. Можех да откажа, ако исках. На всички нас, в деня преди да отпътуваме, ни бе дадена възможността да се оттеглим. И в този ден Ана и аз се скарахме. Каква жена, винаги сме били единодушни, че ще приема, и не разбирам, не разбирам защо точно този ден пожела да огорчи раздялата ни. Но стига. Не зная какво повече да пиша в този проклет дневник. Може би за Ралстон. Да, искам да разкажа за Ралстон. Той е тук, спи. И хърка, хърка усърдно, методично. Вдишването представлява дълъг хрип на пресекулки, като мивка, от която водата се източва. Издишването пък е нежно, почти приятно съскане. По време на паузите дочувам бръмченето на мотора, който движи перките на хидропонните вани.

А сега? Какво да пиша сега? Да видим… Ето, мога да разкажа за персонала на експедицията. Тридесет и четирима сме. Този път сме тридесет и четирима, разпределени в три отделения: оперативно, свързочно и обслужващо. Първото се състои от три групи: група астрономическа обсерватория, в която влизат един астроном, един метеоролог и един асистент; научноизследователска група (двама физици, двама химици и един геолог); група на измерване (един аерограф, един картограф-контрольор и един кинооператор). В свързочното отделение са транспортната трупа (петима пилоти за управление на двете аероракети, на трите самохода и на двете полеви машини) и свързочната група (двама оператори на радара и двама на радиопредавателите). Накрая обслужващото отделение се разделя на три секции: медицинска група (един психиатър, един биолог и един хирург), групата за съоръжения и строителство (един строителен инженер, един инженер по електроника, двама механици и двама техници) и снабдителната група (двама магазинери и двама души, отговарящи за хидропонните култури, аз и Ралстон). Над всички е Рамсей, Координаторът. Банални неща, но няма значение. Важното е да успея да обуздая хода на мислите си. Само да не мисля за Ана и за в къщи, бих могъл да препиша дума по дума трудния трактат на Ван Вает върху затворения биологичен цикъл или пък който и да било друг научен трактат.

Сега отивам да събудя Ралстон.

Ще се опитам да поспя, докато той прекара своите четири часа дежурство в четене на порнографски романи или в рисуване на голи женички.

Днес отново имаше контролен преглед. Фанг-То-Сун, хирургът на експедицията, ме прегледа основно, почука ме, преслуша ме. Дори ми взе кръв за изследване.

Дойде и психиатърът Хорвиц, който през цялото време ме гледаше право в очите. „Как е, Бриджнс?“ — ме попита на края, като грациозно ме мушна с пръст в корема. Не си спомням какво му отговорих. Може би просто промърморих нещо през зъби. Бях малко нащрек заради дневника, останал в работния ми комбинезон, закачен отвън. За щастие Ралстон го нямаше. Този глупак сигурно щеше да се възползва, за да си пъхне носа в него.

Следобед аероракетата, управлявана от Арнкуист, се върна и тази вечер Рамсей изнесе пред цялата База подробен отчет. Изглежда, Марс прилича на изгнила ябълка, нашарена с гъста мрежа от подземни галерии. Изобщо намираме се върху тънка кора и добре поне, че Базата е разположена на относително сигурна зона, където теренът се оказа плътен, незасегнат от пукнатини и хлътвания. Естествено това е пълна случайност. Когато мозъците на Международния център за космически изследвания решиха къде да бъде разположена Базата, те изобщо не мислеха за галериите: избраха тази зона по съвсем други съображения.

По-късно Ралстон взе да се прави на глупак. Стискаше носа си и с два пръста, пъхнати между устните си, издаваше някакви загадъчни и смешни звуци… Изобщо правеше се на марсианец. И продължаваше, продължаваше, не спираше дори за миг. На края запратих по него едно бурканче с екстракт от водорасли. Внезапно стана сериозен. „Я ми кажи — попита — ти какво мислиш за тази история с подземията?“

Отначало не разбрах какво има пред вид, защото когато Ралстон говори съкрушено, трябва да се поставя под съмнение сериозността на думите му.

„Нали Арнкуист не е изследвал подземията?“