Лино Алдани - Невидим неприятел

Не те ли интересува? В училище, когато беше малък и другарите ти те обиждаха, ти правеше така, че целият клас да бъде наказан. О, умееше много добре да се жертвуваш! И тогава това не те интересуваше, за теб беше достатъчно да знаеш, че другите, всички други ще бъдат наказани.

А сега? Сега имаш една причина в повече. Ти не искаш да се върнеш в къщи, Харолд Бриджис страхуваш се, че жена ти няма да бъде там и да те чака, страхуваш се да не я завариш с Филип.

Има някакъв тънък свредел, който човърка нервите ми и излива върху мен реки от сладострастна мъка. Всичко това е хубаво, божествено. От време на време ми се струва, че оттатък прага ме очаква чудно спокойствие. Всичко останало е простащина, несправедливост, състрадателни думи и лъжи.

Преди малко свързах кабела с резервоара за кислород. Ламберти се намръщи, когато му казах, че трябва да проверя инсталацията на склада. После повдигна рамене и ме остави сам. Смених един предпазител. Сложих по-издръжлив, който няма да се стопи при промяната на тока.

Докато вършех всичко това, си мислех, че е само шега.

Това, което вършех, беше проверка. Исках да докажа на себе си, че животът на всички е в ръцете ми, трябваше само да включа един нищо и никакъв механизъм. Но това беше като да насочиш празно оръжие или да стреляш с халосни патрони на сцената, докато играеш ролята си.

Това е само проверка, продължавах да повтарям на себе си, само проверка, за да видя дали тава е възможно. Но в същото време извършвах всички жестове, осъществявах плана до най-малката подробност.

За половин час направих прекъсвача. Още половин час, за да отклоня жицата и да я свържа с другата за високо напрежение.

Сега всичко е готово. Трябва само да натисна бутона тук, на моята маса.

Заслоните са свързани помежду си и с централата. Би трябвало всичко да пламне, но не съм сигурен. Единственото нещо, в което съм абсолютно сигурен, е, че резервоарът с кислород ще хвръкне във въздуха. Оцелелите — ако има такива — ще могат да преживеят най-много шестнадесет часа с аварийните бутилки. И когато след двадесет и пет дни звездолетът за доставки кацне на тези пясъци, студени като гробища, ще намери само развалини и трупове. И моя също.

Естествено, ще умра пръв, веднага. Но това не ме ужасява.

Едно нещо само бих искал да разбера. Кой ме кара да действувам така? Моята лудост или…

Вътре в мен един глас крещи с всички сили:

„Не го прави, Харолд! Не го прави!“. Но хиляди други гласове нахлуват, викайки в тъпанчетата ми, и гризат черепа ми като мишки. Ще умра пръв. И заедно с мен ще умрат тридесет и три въшки и сто, хиляда, един милион мечти, всичко онова, което можеше да бъде, а не стана.

Никога не ще узная.

Никой никога не ще узнае.

Ръката ми чака последния неудържим импулс.

© 1963 Лино Алдани

© 1983 Гергана Калчева-Донева, превод от италиански

Lino Aldani

Nemico invisibile, 1963

Сканиране, разпознаване и редакция: Огнян Пешков, 2006

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Лино Алдани. Затъмнение 2000. Роман и разкази. Първо издание.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1983

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Lino Aldani. Eclissi 2000

Giovanni de Vecchi Editore, Milano, 1979

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4794]

Последна редакция: 2009-06-07 19:52:50

Хлорела — едноклетъчни зелени водорасли, богати на витамини и протеин. — Б.пр.

Бактерии. — Б.пр.

Лимонит — минерал, състоящ се от железен хидроксид, в землисти маси с жълторъждив цвят или в компактни, клонящи към черно, маси. — Б.пр.