ААА-1 - Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Не знам, Лонди. Сеньората е хвърлила око на Туинсън… засега. Ако знаеше, че тъкмо той ме покани на онзи симпозиум в Америка, щеше очите да му издере. А той великолепно се разбира с нея. Нека я полекува. Тя го слуша като агънце. Умее, дяволът му, да говори с езика на 220 йезуити, взети заедно — и, странно, резултатите са добри. Наистина е голям специалист…

— При това, сеньоре, повтарям ви, господинът е червив от пари. Неговата частна практика в Рим е станала нещо пословично. В богатите къщи взима ужасни хонорари, а бедните лекува без пари. Вярно ли е, сеньоре, че за своята клиника е купил вече тридесет картини на този ужасен Леоне?… Не ви ли прави впечатление, че откакто у нас идва доктор Туинсън, Негово Преподобие Канио Бочерини не е стъпил тука? Представяте ли си, такъв световно известен католически професор по психиатрия като него — и изведнъж… някакъв си чужденец… Трябва да ви доверя нещо, сеньор Ломбарди… Сеньор Бочерини дойде веднъж, когато нямаше никой от вас и се срещна със сестра си. Те се караха жестоко за нещо и после негово преосвещенство излезе по-червен и от рак. Ужасно беше ядосан. Сигурно нещо заради къщата…

— Да, „Палаццо ди кардинале“ е сложен възел. Само ти ме разбираш, Лондина, въпреки че си…Аз лично съм готов веднага да изляза оттука, но Констанца… Виждаш, тя иска по-скоро да ожени Верони за колкото е възможно по-изгодна партия, за да може най-после да успокои своите духовни среди. Нека стане пак на черква палатът им, нямам нищо против. Само детето ми да не закачат. Въобще, ужасно неприятна история…

— Ако питате мене, сеньоре, госпожицата не е родена за…

— Известни ми са вашите позиции, сестра Лондина…

— И все пак има люде избрани…

— Има, сестра Лондина. Впрочем, какво става с вашето сърце? Струва ми се, че напоследък по-често ходите на лекар?

— Аз не за това, сеньоре…

— А пък аз точно за това. Но да оставим тая вечна латерна, Лонди. По-добре кажи ми какво мислиш за Франсуа Леоне.

— Не зная какво да мисля, сеньоре. Откакто тия негови картини са окачени тука, аз съм на голямо духовно изпитание. Отец Сагитиниус ми е обещал, че скоро църквата ще ни събере да ни изясни от кого са вдъхновени тези картини: от Бога или от Сатаната… А иначе господин Леоне е като ангел. Ако неговото изкуство е от Духа и ако женитбата на сеньорината е неизбежна, аз предпочитам сеньор Леоне…

— Как хубаво ви светнаха очите, сестра, когато казахте, че го предпочитате…

— Вие сте ужасен, ужасен, сеньоре! Сатаната е постоянно във вашите мисли, внимавайте! Затова не обичам тоя чужденец Туинсън — той ви влияе. Вие бяхте друг човек, господин професоре!

— Нищо, нищо, сестра Лондина… Аз съвсем не исках да кажа това, което си помислихте. Аз просто направих проба, да видя какво ще си помислите… Народът, който е много проклет, казва: „Който се брани от мухи, на него най-много налитат“… Хайде, не се сърдете. Кажете, сестра, какво мислите за Франсуа Леоне, обича ли той нашата Вероника?

— Ужасно влюбен е, сеньоре. За никого не е тайна, че французинът Франсуа Леоне рисува едва от половин година насам. Преди това никога не е рисувал. Първата му картина всички я помним…

— Да! Удивителен, удивителен, странен случай… Да нарисуваш човека, преди въобще да си го срещал…

— Той не продава портрета на сеньоритата на никаква цена. Той му се моли като на Богородицата, сеньоре — над леглото му е. И оттогава, като зарисува — няма спиране. Денонощно работи. Обича я, господин Ломбарди, до побъркване я обича. И ние разбираме от някои работи… Пък кой ли не знае вече…

— Вие изведнъж застанахте на други позиции, сестра Лондина. На какво може да се дължи това?

— Вие знаете. Отец Сагитиниус счита, че не е изключено картините на Франсуа Леоне да са от Бога.

— А вие какво считате?

— Ние нямаме право да считаме. Има си кой да счита заради нас.

— Аха, изплю камъчето!

— Вие ме обиждате, господине. Ако не ме беше изпратил тук самият отец Сагитиниус да спасявам душата на Вероника Ломбарди, нямаше да остана повече нито минута! Даже сеньората се държи с мене по-добре, отколкото вие…

— Откъде да знаеш, мила Лонди, може пък аз да съм изпратен от самия Господ да ти спасявам на тебе душата…

— Нечестивец сте вие, сеньоре! Не ме гледайте така! Аз ви зная като почтен човек.

— Никак не те гледам, Лондина, просто аз те обичам като човек, защото имаш добро сърце. Ти пак виждаш в другия неща, които всъщност ги няма. А човек вижда само това, което се намира у самия него… Ако вие бяхте лишена от плът, никога нямаше да я виждате у другите. С какво се занимават старите дами? Само с осъждане на плътта у другите. Знаете ли как се нарича това на езика на психиатрията? Чувала ли сте понятието психически онанизъм? Не допускате ли, че забраните на религията са особена форма за генериране на психическия онанизъм? Не знаете ли, че оргазмът у религиозните и моралистите се изтегля в мозъка и човек го преживява именно когато има кого да съди? Какво разбирате вие от всичко това? Превърнали сте природата в дявол и го гоните постоянно, а всъщност денонощно се сношавате със самия него в собствения си мозък, като му давате право да съди и да клюкарствува!