Тодор Арнаудов - Ада

— Казах ли ти… — рече Ана и натисна педала, без да чака мнението на Емил, защото той вече й беше ясен.

— Вие момичетата… Много ги усещате нещата? — похвали я момчето и я погали по коприненомеките кестеняви коси.

Следващият асансьорен канал беше вариация, вероятно на един и същ композитор, върху шарените чудесии от първия; внасяше допълнителни гледни точки върху прекрасното и изумителното, удивителното и смайващото, изящното и съвършеното, главозамайващото и умопомрачителното, — и представляваше разновидност на рисуването на фойерверки и калейдоскопични приливно-отливни взривове заедно с извиващи и премятащи се въртящи сочни цветопади, растящи разплескани и стегнати багри, раждащи се и умиращи смесващи се палитри.

Девойката затърси най-подходящите думи за случая. Винаги бе таяла в мислите си увереността, че душата и има по-особена чувствителност и предчувствителност от тази на останалите момичета. Имаше неоспорими, пред съда на колебанието, и очевидни, за ума й — остър като бръснач, наточен много повече от необходимото; но, дори да е истина, това би звучало толкова…

— Може би… — отвърна скромно на комплимента Ана.

„Самотният бегач на дълги разстояния“

— Гледай! Тъкмо като за мен! — възрадва се като детенце Тичко и сграбчи

романчето.

Широкоплещестият се впечатли от изключително привлекателната цена, напечатана с ясен едър плътен черен шрифт на задната бяла гланцирана корица. Числото направо се бе сляло с границата на понятието „цена“.

Мъжлето бутна томчето в раницата и отново, с трескав поглед, заобхожда купчината, за да търси нови добри попадения.

„Гладки къси бягания от нахални амбулантни търговци“

— Еха!

Второто книжле скочи в торбата да прави компания на Самотния бегач.

Откакто го срещна, приятелят на широкоплещестия непрекъснато разсейваше вниманието му. Като нямаше кой да си мисли за тях, двете книжки, които първи накараха мъжагата да се почувства не само като прозрачен призрак, но и като безплътно същество, си бяха хванали чукалата и сега плуваха под вода в басейнче, разположено на затънтено място в съзнанието.

„Как работят лазерите“, „Програмиране на неалгоритмични езици“, „Как да поправим развален процесор с голи ръце и подръчни средства“, „Замъкът на бъдещото минало“, „19 схеми на суперкомпютри“ — привлякоха, почти едновременно, съсредоточения и последователен в зрителното обследване мъжага.

Щеше му се да се присъедини по-дейно към Тичко, — пламъчетата в очите го издаваха — но копнежът му не бе достатъчно силен, защото той държеше да си държи и кутията, и метлите, тъй че нямаше как в същото време да си прави кефа да създава ветрове от бързо прелистващи се книжни листчета.

Розово издание — със заглавие в телесно-черни цветове и красив силует отгоре му, оцветен като някои от буквите — застопори шарещите белтъци на Тичко. Людете с висок морал, недокоснат от разложението на упадащия, тънещ в разврат, светски свят биха се смутили и възмутили от изящните — според безсрамните и неморални люде, т.нар. хора на изкуството — ту обли, ту не толкова обли, но винаги носещи наслада за наблюдателя, очертания.

„Приключения в дълбините на повърхностните преживявания“

„Има ли картинки?“ — бе първата мисъл, която прекоси, като стрела на световен шампион по далекобойна стрелба с лък, съзнанието на самотния бегач; и първата сила, която превърна нарязаните правоъгълни късове хартия на книжното тяло на повърхностните преживявания във ветрило.

„Проектиране на 99-разредни микропроцесори“; тъмната корица — с изрезки от схеми, двоични функции и други привлекателни, за сметачолюбците, знаци — се плъзна през полезрението на мъжагата.

— Прави си сметка. Не можем да вземем всички книги. — каза той.

Каза, но нямаше кой да го чуе, защото книгата в треперещите ръце на мъжлето имаше илюстрации със завладяващо дълбок смисъл, — дело на адски изявени майстори на четката, тушовката, художествената фотография и композицията — които действаха на Тичко така, сякаш той самият бе жив свидетел, съпреживяващ с цялото си младо силно човешко, мъжко, същество приключенията в бездънните дълбини на повърхностните преживявания.

„Задачи по всезнание“ — мерна любознателният здравеняк.

И десницата, и левицата му вече се канеха да гласуват недоверие на правителството и да облегнат някъде вещите, които поддържаха с единодушие, най-вече заради силната ръка на мнозинството на главния центристки министър председател.