Тодор Арнаудов - Ада

— Господине, върнете ми стоката! Кражбата е углавно престъпление в ада! Ще си платите!

Без да прекъсва оборота си към правоъгълника и табелата, здравенякът отново посъветва метача, но този път по настойчиво.

— Върви си! Веднага!

Мъжлето ликуваше не само заради дарения от провидението закрилник, но и защото зърна на пода, на крачка пред зловещия надпис, разпилени печени едри сочни слънчогледови семки със сол. Продавачът пък — който изглеждаше като скакалец, сравнен с богомолка — бе стигнал положение на няколко градуса от кипването от гняв. Високата температура го снабди с нужната самоувереност за да се хвърли върху метлите, стискани от много яката дясна длан на широкоплещестия, и да започне да се влачи по земята заедно с тях. Мъжагата направи така една крачка, след която рязко присви трицепс и накара голия метач да изпусне стоката си, и за втори път да се пльосне по гръб и задник на пода.

Широкоплещестият потрети.

— Изчезвай!

Последното подло действие добави малкото необходима топлина, за да накара облечения с кожен колан продавач да ври от ярост. Той отчаяно се нахвърли върху мъжагата като котка, която скача на ствола на дърво, за да се избави от подгонилия я пес. За съжаление на котката, мъжагата не само не беше дърво, в което да можеш да забиеш нокти и да се покатериш по него на спокойствие от кучето, а напротив — бе нещо много по-страшно и, особено, по-силно от куче. Метачът скоро усети стремително ускорение в посока нагоре и надясно от правоъгълника и табелката, и след продължителен параболичен полет, благополучно се приземи на достопочтеното разстояние от един як здравеняшки хвърлей.

Мъжлето тъкмо обелваше една семка със зъбите си.

— Леле, пич! Да не ходиш на фитнес?! — произнесе той, с пълна уста, докато се запознаваше с високите вкусови качества на семката.

Мъжагата изчакваше да види какво ще стори летящият метач.

— Няма да ти се размине, гадняр! Ще видиш като се върна! — излая скакалецът и хукна с всичка сила в посоката, от която имаше нещастието да пристигне.

Широкоплещестият се замисли за миг и не отговори на Тичко.

— Или си спортист? Щангист? Културист? Колко вдигаш от лежанка?

Здравенякът пак се замисли и пак не отговори на никой от въпросите. А мъжлето разчопляше втората едричка, сочна, печена, добре осолена, прясна, вкусна — е, само малко поизстинала — слънчогледова семка, обрана от плодородната адска земя.

— Или си си по рождение такъв… Якичък?

Широкоплещестият за трети път се замисли, и за трети път не пожела да си признае.

— Сега какво ще правим? — измъдри, умно, голото мъжле.

— Ще вляза. — този път отговори, макар и равнодушно, здравенякът.

— Къде?!

Вместо да приказва той се запъти към правоъгълника в сивата стена, с няколко оттенъка по-тъмна от пода, и бавно се опита да го пререже с лявата си ръка, с която стискаше продълговатата кутия.

Ръката потъваше, но с много по-голямо усилие, отколкото когато излизаше от вътрешната страна на коридора насам.

— Абе ти да не си призрак!? — подскочи от ужас Тичко.

Мъжагата сви лявата си ръка към тялото и опита да пререже стената и с дясната, която държеше двете метли, придобити по съвсем честен начин, в съзвучие с разпоредбите на Закона на джунглата. Пръстите леко потънаха, но с осезаемо, макар и на границата на чувствителността, по-голямо усилие, отколкото бе необходимо на лявата ръка преди малко. Метлите обаче заядоха; пущините се удариха в правоъгълника и не щяха да минат!

— Да не искаш да ме изоставиш тук?! — умолително запита голият мъж.

Облеченият забеляза, че очертанията на правоъгълника стават по-плътни, и че се е появил зародиш на дръжка; все още плосък, но със склонност бързо да расте и да придобие трето измерение.

Да изостави ли мъжлето? Дали би имал полза от него, и няма ли да му пречи да изпълни задачата си? Няма ли опасност да му навлече неприятности, както е без дрехи?

Широкоплещестият пресметна нещо на ум и съобрази, че дрехи ще се намерят.

Освен това, макар и без дрехи, той може би ще може да върши неща, които за него са забранени.

— Правоъгълникът е врата. Скоро ще се появи дръжката. Ти ще дойдеш с мен.

— Врата?! Това е черен правоъгълник, нарисуван, — да, с линия или триъгълник — от някого от онези диваци с коланите. Ако ти си призрак, аз се страхувам, че не съм и няма да мога да премина…

Тичко не виждаше нарастващия зачатък на дръжка върху правоъгълника, нито удебеляващите се очертания, защото бе застанал зад широките плещи на широкоплещестия, който се досети и се отмести към наклонения надпис.