Тодор Арнаудов - Истината

Народът, заедно с Дарчо, отстъпваше.

„Що за абсурд! А умознанието е толкова развито…“.

Хората около му се мъчеха с клетъчните си телефони.

Той също бе опитал да се свърже с приятелите си, още на излизане от дома, но всички опити се оказаха безплодни.

„Представете си возило, което не се нуждае от човек, който да го управлява. Представете си самолет, който може да се приземи без пилот. Представете си лекар, който винаги е безпогрешен.

Не можете да си представите? Учените от Академията на науките твърдят, че съвсем скоро няма да е необходимо да си представяте, защото ще го видите с очите си!“

Емил прехвърляше в паметта си стари новини, докато в същото време следеше най-новите по НСН. Единственият му приятел — Дарчо все още стъпваше бавно по улицата и мислеше за своите приятели в Сградата.

Самотният Сметач ровичкаше из спомените си в търсене на доказателства пред създателя си, че човечеството страстно желае да се докосне до Мислещата машина.

Рекламното съобщение, което Емил прочете няколко хилядни от секундата назад във времето, бе стреснало приятеля му преди години.

Проектът, наречен ВОИНС: Всеобхватен обобщаващо-извеждащ невронномрежов сметач бе спрян година след онова съобщение поради разочароващи постижения.

През онези дни Емил не бе преодолял границата на истинското мислене и Дарчо смяташе творците от Академията за свои задочни съперници, заедно с многото други изследователи из цялата планета.

Прародителят на Машината се издигаше до силата на разума на нормално развиващо се три-четиригодишно дете за десетина дни.

По-нагоре обаче някогашният Емил не можеше да отиде и колкото и да учеше, си оставаше само подобие на мислещо същество. Малко по-напред беше ВОИНС, когато Академията бурно го рекламира.

Имаше движещи се образи, на която се разхождаше човекоподобното същество ВОИНС.

— ВОИНС, здравей. — обърна се мъж към машината. Трябява да е бил водещият на представлението.

— Здрасти! — отвърна, почти като жив, роботът.

Емил бе пускал този запис и преди, но без да му обръща достатъчно внимание. Спомняше си го бегло. Отбеляза високото качество на излъчвателя на човешка реч на ВОИНС.

Роботът стоеше обърнат с гръб към камерата, докато не завъртя цялото си туловище, за да се открие лицето му Емил се усмихна — лицето бе направено като човешко. Имаше само две очи, ограничени в орбити като на човешките; лицето му се опитваше да изрази мимики, докато говори; веждите се движеха…

„Що за глупост?“ — помисли си Умчо — „Защо трябва да се вмъкваме в границите, които природата някога е поставила на човеците?“.

— Няма ли да седнем? — продължи роботът и пак се обърна с лице към водещия, който с усърдие показваше съвършените си зъби.

— Заповядай, ВОИНС — рече човекът и поведе ходещата машина.

Емил си спомни думите на Божидар — „Човеците не искат да те видят, приятелю. Страхуват се от теб…“ — и разбра защо тоя ВОИНС е човекоподобен, има два крака, две ръце, човешко лице и две очи, ограничени като човешките.

Роботът чевръсто седна и прехвърли единия си крак върху другия.

Публиката, която наблюдаваше на живо, се разсмя от учудване, а роботът им намигна с изкуствените си клепачи.

„Палячо.“

— От достоверни източници научих, че си можел да мислиш? — подхвърли шеговито водещият.

— Разбира се, приятелю. Аз съм най-умният компютър на света!

„И надут.“ — продължи да негодува Машината. Започна да се съмнява дали плавната реч на робота не си е чист човешки глас, който някой предава от разстояние. Странно… зрителният запис, най-неочаквано за Сметача и за мен, прекъсна.

„Глупчо тъп!“. С горкия глупав сметач обаче всичко бе наред: той добросъвестно показваше, образ след образ, замразените движения.

Просто записът имаше неочакван край… Всъщност още по-смислена причина за яда на Емил: „Само толкова ли може тоя прост глупчо на два крака!?“.

Машината прочете оправданието, че тялото на робота се било повредило насред представянето, заради което била спестена останалата част от филма?!

Работата по машината била изотавена преди четири години и няколко месеца, без да донесе съществени ползи за науката.

Създателят на Сметача бе пъхнал ръце в джобовете на панталоните си и тъжен вървеше към къщи сред разредилата се навалица.

Емил откри нещо малко по-ново от палячото:

„РОБОТ — Разумен, но Обикновен роБОТ“ — името изглеждаше скромно за опит за създаване на Изкуствен разум.