Леон Арсенал: Целувките на скорпиона

Корабът на каравениганката все още се забелязваше във висините, вече приличаше на малка осветена бучица, която прекосяваше нощното небе. Без съмнение, пътешествието й щеше да завърши с намирането на човешкия й съпруг — онзи беден нещастник, който щеше да бъде убит. Капитан Моктаур захвърли угарката и докато тя се удари в пистата и разпръсна няколко червени искри, проследи с поглед нощния полет. След това си спомни горещия пламък в дръпнатите очи на каравениганката. Половете на човеците и тези прекрасни извънземни жени бяха високо съвместими. Съвместните им съюзи преливаха от чувства и нови екзотични усещания, напълно непознати във всеки от съответните видове.

Капитанът започна да съзерцава силуетите на дърветата, които се полюляваха в тъмнината. Дор-Липи Ертиклана щеше да се върне. И те заедно щях да споделят отровата, която веднъж опитана, никога вече не можеше да бъде избегната. Щяха да бъдат заедно, докато не пристигнеше неизбежното. Тогава единият от двамата щеше да свърши с другия, само за да тъгува по него и да започне ново търсене на някой, който да съживи изгарящият огън, между чиито пламъци се случваше да осакати сам себе си — така, както го прави скорпионът.

© Леон Арсенал

© Христо Пощаков, превод от испански

León Arsenal

Besos de Alacrán,

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/550]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:08