Мелани Роун - Принц на драконите

Княгинята, останала без сили, пак се отпусна върху лежанката. Запита без всякаква надежда:

— Хубава ли е? От какъв род е?

— Много е хубава — успокои я Андраде — и от чудесно потекло. Но даже да беше грозна като дракон, даже и майка й да беше жена без чест, тази девойка пак щеше да е най-подходящата за сина ти. Защото, мила ми сестро, тя има ум.

Пладнешката жега спираше дишането. Господарят Чейнал наблюдаваше битката на своя тъст с дракона, бършеше потта от челото си и се чудеше колко ли ще продължи това. Кръв бликаше от раните в златистата кожа на чудовището, дълъг разрез от удар с меч личеше върху крилото му и ако се съди по гърчовете, май, беше засегнат нерв. Драконът ръмжеше от ярост, а Зеава си играеше с него. Времето течеше обаче, без звярът да се изтощи, и Чейнал започваше да чувства безпокойство.

Безпокояла се и другите конници от свитата. Те все така стояха в полукръг — само се бяха дръпнали малко назад, когато драконът напусна каменната си наблюдателница, за да излезе срещу Зеава на пясъка при края на клисурата. Чейнал трябваше да реши дали и те да се включат в битката. Той бе получил заповед да не се намесва докато положението не стане неспасяемо. Всички присъстващи мъже и жени имаха опит с по-малки дракони, защото княз Зеава бе щедър и искаше всеки член на свитата му да отнесе вкъщи някой зъб или нокът за спомен от приключението. Само на княза обаче бе позволено да убива самци през брачния им сезон, какъвто бе случаят сега, и никой не се намесваше в двубоя без уважителна причина.

Чейнал изгаряше отвътре и закопня за хладните морски ветрове на крепостта Радзин. Въздухът около него се завихреше всеки път, когато драконът гневно удареше криле. Жегата изцеждаше всяка капка пот и я изсушаваше върху кожата. Чейнал примижа, взирайки се в клисурата, където скалите отразяваха безмилостните слънчеви лъчи и умножаваха яркостта им; после премести очи й, ги притвори, за да облекчи болката в тях. Както се движеше неспокойно върху седлото, усети, че тревогата се е предала и на коня. Ушите със сребърни пискюли се снишаваха назад, тръпки пробягваха по атлазените мускули под черната кожа с матов блясък.

— Търпение, Аккал — промълви Чей. — Той знае какво върши. — Чейнал поне се надяваше да е така. Много време измина, откакто драконът зае позиция и Зеава му пусна първата кръв. Движенията на княза бяха вече по-бавни, скоковете на едрия му боен жребец — не така пъргави. На Чейнал му се струваше, че двамата стари бойци, князът и драконът, сега са с точно еднакви сили и равни шансове един срещу друг.

Драконът изрева и замахна срещу Зеава, чийто кон едва успя да го измъкне своевременно. В пещерите вътре в клисурата с гръм се разтърсиха скали, и хленчът на чакащите женски стигна до цвилене. Всяка от тях, укрила се надълбоко и в безопасност, изнемогваше от нетърпение да бъде насаме с избрания си самец, и зовеше навън към него, жално настоявайки за присъствието му.

Аккал отново потръпна и Чей го успокои. Тъй като бе забелязал, че Зеава все по-трудно убягва от ноктите и зъбите на своя противник, господарят на Радзин, за да пропъди нарастващата тревога от ума си, започна да изчислява колко ли женски ще умрат в пещерите си, без да се съберат с мъжкар, и колко ли яйца ще останат неоплодени, когато този дракон загине. Петнадесет женски може би, всяка с по двайсетина яйца, от които пет или най-много шест биха могли да дадат зародиш, способен да оцелее и полети. Ако това число се умножеше по девет броят на другите самци, които Зеава беше убил в разгара на размножителния им период и ако в сметката се включеха и техните женски, сборът ставаше внушителен. Но винаги имаше нови дракони. Пустинята даваше стотици люпила всяко трето лято и цели ята от дракони прелитаха над княжествата из материка, унищожавайки реколтата и добитъка. За да се изтреби тая напаст, най-добре беше да се убиват мъжкарите-оплодители, понеже неоплодените женски и техните яйца също загиваха. Но и това в крайна сметка се оказваше непечеливш вариант. Винаги имаше нови дракони.

Чейнал въздъхна и потупа жребеца по врата. Властта на Зеава отчасти се крепеше и върху умението му да изтребва драконите. Дали и Роан ще може да направи необходимото, когато дойде редът му? Силата и издръжливостта, доказвани чрез лова на дракони, бяха неделима част от качествата на един повелител на Пустинята. На какво друго да се крепи властта, ако не на военните победи?

Родът на самия Чейнал от поколения не бе изпускал опеката над единственото пристанище в Пустинята, и се, беше прославил като застъпник и покровител на търговията в целия край. Но господарят на Радзин притежаваше достатъчно честност, както и чувство за хумор, за да признае, че неговите предци първоначално бяха установили могъществото си като пирати: и не от законно събирани средства, не от пристанищни такси бяха парите, употребени за построяването на крепостта им. В днешните цивилизовани времена бързите кораби с червено-бялото знаме на Радзин вече не сновяха около Малките острови, нито се криеха в заливчета, дебнейки богати търговски съдове; напротив, те охраняваха морските пътища, пазеха безопасността. Ала вкусът към битки и към грабителски набези се бе запазил сред потомците, отбеляза в себе си господарят Чейнал с тънка усмивка. Той си припомни каква лудешка радост беше изпитвал на война, предвождайки част от силите на Зеава; а в мирно време на всеки три години, когато се свикваше Риалата, той си доставяше удоволствието да краде при продажбите на конете си. Да се сражаваш на бойното поле и да надхитряш отсрещната страна при пазарлъци — ето чудесни основи за властта. Младият му шурей Роан се бе показал способен воин в онзи паметен ден срещу Мерида, когато родителите му за малко не получиха удар, когато откриха присъствието му, за което не бяха дали разрешение. Той можеше да прояви достатъчно хитрост, когато пожелае. Но беше воин по задължение, а и при сделките усетът не му идваше отвътре.