Мелани Роун: Принц на драконите

Господарката Андраде се зае с гроздето и зачака близначката си да осмисли напълно онова, което й беше казала. Първожрицата не знаеше защо полага толкова усилия да отваря очите на чудно хубавата си, ала не твърде умна сестра. Милар бе наследила цялата красота в семейството, оставяйки на Андраде „само“ ума и волята. Всичко, което у Милар беше нежно-златисто, у Андраде беше сурово. И двете жени бяха известни с избухливия си характер, но докато Милар мяташе в гнева си мълнии, които не предизвикваха пожар, Андраде внимателно преценяваше как да насочи огъня, за да унищожи противника си. Милар беше напълно щастлива да бъде просто съпруга на мъж като Зеава (твърде забележителен мъж, чиито качества признаваше и Андраде, но само пред себе си), майка на неговите деца и господарка на неговата крепост. Андраде никога не би могла да се задоволи с такъв живот. Тя можеше да се омъжи за някого, чрез когото да управлява обширни дялове от материка, но като първожрица в Светилището на Богинята беше успяла да разпростре непряко властта си над повече земи, дори от Върховния княз. Нейните фарадим, наричани по-просто „Слънцебегачите“, бяха навсякъде, и чрез тях тя оказваше влияние или открито се разпореждаше с всеки владетел между Тъмно и Изгревно море.

Давам си толкова труд, предположи в себе си Андраде, заради Роан. По нрав той не приличаше нито на майка си, нито на баща си, нито на леля си, така че тя не виждаше тя у него себе си в мъжки облик. Младежът бе единствен по рода си; затова Андраде го ценеше. Милар обичаше момчето всеотдайно, а и Зеава бе точно толкова привързан към него, макар да не го разбираше. Единствена Андраде го разбираше. И смътно бе съзряла какво би могло да излезе от нейния племенник. Милар бавно проговори:

— Схващам мисълта ти, Андраде. Искаше ми се да я бе изразила ясно в самото начало. Просто ще трябва да отпратим сватовете на Върховния княз, когато дойдат.

Господарката Андраде въздъхна:

— Как? — рече тя, изразявайки с тази единствена дума цялата сложност на въпроса и питайки се дали сестра й наистина е глупачка или само се държи като такава.

Лицето на княгиня Милар, което близо трийсет години сред суровите условия на Пустинята бе едва белязано с бръчици, сега се набразди от тревога:

— Открит отказ би бил ужасно оскърбление! Рьолстра ще се нахвърли върху нас като дракон върху жребче-годиначе! — Тя помълча напрегнато миг-два, а после се усмихна: — Зеава може да спечели всяка битка. И ако Рьолстра дръзне да ни нападне, ще се прибере на Канарата напълно разбит!

— Ти си умопобъркана! — кресна Андраде, изкарана извън търпение. — Нищо ли не си чула от онова, което ти говорих? Не чу ли точки четвърта, пета и шеста?

— Не съм, защото не ми ги каза! — избухна Милар на свой ред. — Как очакваш да взема решение, когато задържаш сведения?

— Извини ме — промълви Андраде. — Добре, ето — четвърта точка: Чал, князът на Осетия, е в лагера на Рьолстра. Имат споразумение да търгуват, което ще огласят пред всички на Риалата тази година. Точка пета: Даар, господарят на Гилад, морската крепост, си търси съпруга — и иска благородническа дъщеря. Точка шеста: онзи нещастник Висарион, владетелят на Гриб, също е на страната на Рьолстра. Сериозно ли мислиш, че твоят съпруг ще може да издържи срещу тях? Като добавим и открито признатите от Върховния княз съюзници? Всички те са виждали чудесата, извършени от теб и Зеава тук: Пустинята никога няма да стане градина, то се знае, но вие почти сте превърнали части от нея в нещо подобно. Цитаделата, Чейналовата крепост Радзин, Тиглат и Туат и Белоскалият дом — всичко онова, което предците на твоя мъж са направили, най-сетне носи плодове. И не мислиш ли, че съюзниците на Рьолстра биха се радвали да имат повод да опустошат вашето княжество, и да си поделят после плячката? Обидата, нанесена на дъщерята на Върховен княз, ще им предостави чудесно основание да отмъстят за честта й — особено ако някои измежду тях са женени или сгодени за нейни сестри… — Андраде спря, когато видя по уплашеното лице на близначката си, че Милар най-сетне е проумяла сериозността на положението: не толкова своето, колкото това на Роан.

— Андраде — изрече тя едва чуто — ако е както ти казваш, то какво можем да сторим? Нима да оставя Роан да сключи брак с дъщеря на Рьолстра не е все едно да го кача на кладата? А ако откажем…

— Роан ще бъде оженен, и то в най-близко бъдеще — отвърна Андраде, доволна, че сестра й е стигнала точно там, където тя самата бе пожелала да я докара. — Имам едно момиче, подходящо за него. Рьолстра не може да прати сватове за вече обвързан в брак мъж, нали така?