Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

В магазинчето за шеги и вълшебства „Играчка-плачка“ срещнаха Фред, Джордж и Лий Джордън, които се запасяваха с „Вълшебни влагоустойчиви и незапалителни фойерверки на доктор Филибъстър 3 3 Филибъстър — от „пречка; многословен човек; авантюрист“ (англ.) — Б.пр. “, а в едно малко магазинче за ненужни вещи, пълно със счупени пръчки, килнати месингови везни и стари мантии с петна от разни отвари, откриха Пърси, потънал в малка и дълбоко отегчителна книга, озаглавена „Префекти, сдобили се с власт“.

— Разкази за префекти от „Хогуортс“ и техните успехи в живота — прочете Рон на глас текста на гърба на корицата. — Звучи фантастично!

— Махайте се! — тросна им се Пърси.

— Нашият Пърси е много амбициозен. Всичко си е планирал… иска да става министър на магията — сниши глас Рон към Хари и Хърмаяни, след като оставиха Пърси на спокойствие.

След час вече вървяха към „Флориш и Блотс“, макар да не бяха единствените, които си пробиваха път натам. Като наближиха книжарницата, с изненада видяха голяма тълпа да се блъска навън пред вратите и да се опитва да влезе. Причината за тази суматоха бе обявена на голям транспарант, опънат през прозорците на горния етаж.

— Значи ще можем да се запознаем с него! — изписка от радост Хърмаяни. — Нали той е автор на почти всички книги от списъка!

Публиката бе съставена главно от дами на възрастта на госпожа Уизли. На вратата стоеше един изтормозен вече магьосник, който повтаряше:

— Спокойно, моля ви, дами… не се блъскайте, има… внимавайте… книгите… ето…

Хари, Рон и Хърмаяни се вмъкнаха вътре. Дълга опашка се виеше до дъното на магазина, където Гилдрой Локхарт се подписваше върху книгите. Тримата грабнаха по един екземпляр от „Пътешествия с призраци“ и се промъкнаха до началото на опашката, където стояха останалите Уизли и семейство Грейнджър.

— О, ето ви и вас… добре… — каза госпожа Уизли, задъхана от вълнение, докато пооправяше прическата си. — Ей сега ще го видим.

Постепенно се приближаваха до Гилдрой Локхарт, седнал до една маса и ограден с големи снимки в едър план на собственото му лице, което намигаше и се усмихваше с ослепително бели зъби на тълпата. Синята като незабравка мантия на живия Локхарт беше точно като цвета на очите му, а островърхата му шапка бе закачливо килната над къдравата коса.

Дребен раздразнителен човек обикаляше наоколо, щракайки с голям черен фотоапарат, който пускаше облачета розов дим всеки път, когато блеснеше светкавицата.

— Я се махни от пътя ми! — сопна се той на Рон и отстъпи назад да нагласи по-добре кадъра. — За „Пророчески вести“ снимам.

— Много важно! — отвърна му Рон, разтривайки крака си, защото фотографът го бе настъпил.

Гилдрой Локхарт го чу и вдигна очи… Той видя Рон, после Хари и впери поглед в него. Изведнъж скочи на крака и извика:

— Нима това е Хари Потър?

Тълпата се раздели с възбуден шепот. Локхарт се втурна напред, хвана Хари за ръката и го издърпа при себе си. Наоколо гръмнаха бурни аплодисменти. Хари силно се изчерви, когато Локхарт започна да се ръкува с него пред фотографа, който щракаше като луд и обгърна всички Уизли в гъст дим.

— Една хубава голяма усмивка, Хари — подкани го Локхарт, показвайки лъскавите си зъби. — Ти и аз заедно сме достойни за първа страница.

Когато най-сетне пусна ръката на Хари, момчето почти не си усещаше пръстите. Опита се да отстъпи назад, за да иде при семейство Уизли, но Локхарт преметна ръка през раменете му и здраво го притисна до себе си.

— Дами и господа — каза той на висок глас, като махна с ръка за тишина, — сега е моментът да ви кажа нещо, за което се готвя от доста време. — Когато младият Хари Потър прекрачи днес прага на „Флориш и Блотс“, той е искал просто да купи моята автобиография, която с удоволствие ще му подаря заедно с другите си книги… — Публиката аплодира отново. — Но той не е имал и най-малка представа — продължи Локхарт, като поразтърси Хари така, че очилата му се смъкнаха до върха на носа, — че съвсем скоро ще получи много, много повече от моята книга „Аз, магьосникът“. Той и неговите съученици ще получат самия мен, магьосника, на живо. Да, дами и господа, с голямо удоволствие и гордост ви уведомявам, че от септември поемам длъжността преподавател по защита срещу Черните изкуства в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“!