Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

Колкото по-бързо успееше да се измъкне, толкова по-добре. Чувствайки все още болката в носа там, където се бе ударил при падането, Хари се запъти бързо и безшумно към вратата. Но преди да успее да мине и половината път, от другата страна на витрината се появиха две фигури. В едната Хари разпозна личност, която най-малко би искал да види в момент, когато се е изгубил, целият е в сажди и със счупени очила — Драко Малфой…

Хари трескаво се огледа и забеляза отляво голям черен шкаф, бързо се пъхна вътре и придърпа вратите, като си остави малък процеп, за да гледа през него. Само след секунди се чу звън на камбанка и Малфой влезе в магазина.

Мъжът след него можеше да е само баща му. Имаше същото бледо лице с остри черти и точно такива студени сиви очи. Господин Малфой прекоси магазина, оглеждайки небрежно изложената стока, натисна звънеца на щанда и се обърна към сина си: „Не пипай нищо, Драко.“

Младият Малфой, който вече бе посегнал към стъкленото око, отвърна:

— Ти нали каза, че ще ми купиш подарък.

— Казах, че ще ти купя състезателна метла — отвърна баща му, докато нетърпеливо барабанеше с пръсти по тезгяха.

— Какъв смисъл има, като не съм в отбора на дома? — отвърна Драко нацупен. — Хари Потър още миналата година получи „Нимбус две хиляди“ със специалното разрешение на Дъмбълдор, за да играе за „Грифиндор“. Той дори не е чак толкова добър играч, а само защото е прочут… заради глупавия белег на челото си… — Драко се наведе да разгледа черепите, наредени на един рафт. — И всички смятат, че е много умен и… ах, страхотният Потър с белега и метлата…

— Това съм го чувал вече поне дузина пъти — заговори господин Малфой на сина си с укор — и ще ти напомня, че не е… благоразумно да говориш друго, освен най-хубави неща, за Хари Потър, особено след като повечето от нашите го смятат за герой, принудил Черния лорд да изчезне… А, ето го и господин Боргин.

Зад тезгяха се бе появил прегърбен човек, който приглаждаше мазната си черна коса.

— Господин Малфой, какво удоволствие да ви видя отново! — каза господин Боргин с глас, мазен като косата му. — Възхитен съм… О, и младият господин Малфой!… Очарован съм! С какво бих могъл да ви бъда полезен? Ето, да ви покажа… току-що получено и на много разумна цена…

— Днес няма да купувам, а ще продавам, господин Боргин — каза Малфой.

— Да продавате? — Усмивката на лицето на Боргин едва забележимо помръкна.

— Сигурно сте чули, че министерството все по-често провежда обиски — каза господин Малфой, като извади от вътрешния си джоб един пергаментов свитък и го разстла пред Боргин. — Имам в къщи няколко… ъъъ… предмета, които биха ме злепоставили, ако от министерството решат да…

Господин Боргин прикрепи очилцата на носа си и прегледа списъка.

— Министерството едва ли ще посмее да ви безпокои, сър, сигурен съм.

Господин Малфой сви устни.

— Още не са ме посетили. Името Малфой все още буди известна почит, ала в министерството стават все по-досадни. Носят се слухове за нов Закон за защита на мъгълите — без съмнение зад него стои оня въшлив поддръжник на мъгълите Артър Уизли…

Хари усети как го обзема гняв.

— …а както виждате, някои от тези отрови могат да създадат впечатлението…

— Напълно ви разбирам, сър — каза Боргин. — Чакайте да видя…

— Може ли да ми купиш това! — прекъсна ги Драко, сочейки изсъхналата ръка върху възглавницата.

— Ааа, Ръката на славата! — каза Боргин, остави списъка на господин Малфой и забърза към Драко. — Поставяте в нея една свещ и тя осветява вашия път. Това е най-добрият приятел на всички видове крадци и плячкосници! Вашият син има вкус, сър.

— Надявам се от сина ми да излезе нещо повече от крадец или плячкосник, Боргин — студено отбеляза господин Малфой и продавачът бързо допълни:

— Не исках да ви обидя, сър, не исках…

— Макар че, ако бележките му в училище не се повишат — продължи господин Малфой още по-студено, — може да се окаже, че наистина го бива само за това.

— Не съм виновен аз — възрази Драко. — Всички учители си имат любимци, като оная Хърмаяни Грейнджър…

— Очаквах да се засрамиш, че едно момиче от немагьосническо семейство те бие на всеки изпит — сопна му се господин Малфой.

— Ха! — каза си Хари шепнешком, доволен, че вижда Драко едновременно смутен и ядосан.

— Така е навсякъде — отбеляза господин Боргин с мазния си гласец. — Магьосническата кръв се цени все по-малко.

— Не и при мен — каза господин Малфой и широките му ноздри се издуха.