Джоан Роулинг - Хари Потър и стаята на тайните

— Откъде ли нашите ще намерят пари за всичките ни необходими неща тая година? — каза след малко Джордж. — Пет комплекта от книгите на Локхарт! А и Джини има нужда от мантия, пръчка и какво ли не още…

Хари мълчеше. Почувства се неловко. В подземията на „Гринготс“ в Лондон се съхраняваше малко състояние, оставено от родителите му. Той, разбира се, можеше да използва тези пари само в магическия свят — тук с галеони, сикли и кнутове не можеше да се купи нищо. Но пред семейство Дърсли не бе споменал нищо за тези пари, защото знаеше, че към купчина злато не биха изпитали ужаса, който имаха към всичко магическо.

Следващата сряда госпожа Уизли ги събуди рано. След като всеки погълна набързо по половин дузина сандвичи с шунка, облякоха палтата си, а госпожа Уизли свали от етажерката една празна саксия и надникна вътре.

— На свършване е, Артър — въздъхна тя, — трябва да купим още днес. Е, хайде, гостите са с предимство! След теб сме, Хари, миличък! — И му поднесе саксията.

Хари се стъписа пред погледите на всички.

— К-к-какво трябва да направя? — заекна той.

— Той никога не е пътувал с летежна пудра — изведнъж се сети Рон. — Извинявай, Хари, съвсем забравих!

— Никога ли? — изненада се госпожа Уизли. — А как отиде миналата година до „Диагон-али“, за да си купиш нещата за училище?

— С метрото…

— Наистина? — заинтересува се господин Уизли. — Там има ли много ескалации? А как изглеждат…

— Не сега, Артър — прекъсна го госпожа Уизли. — С летежната пудра е много по-бързо, миличък, ама ако никога не си я използвал…

— Няма страшно, мамо — каза Фред. — Хари, гледай нас първо.

Той взе от саксията щипка блестяща пудра, приближи се до огъня и я хвърли в пламъците. Огънят зафуча, стана смарагдовозелен, извиси се над Фред, който пристъпи в него, извика „Диагон-али!“ и изчезна.

— Трябва да говориш ясно, миличък — каза госпожа Уизли на Хари, докато Джордж загребваше от саксията. — И внимавай да излезеш през точната решетка на комина…

— През точната какво? — тревожно попита Хари, когато огънят пак лумна и отнесе Джордж.

— Ами има безброй магьоснически огнища, към които можеш да се насочиш, и трябва да произнесеш името ясно…

— Момчето ще се оправи, Моли, не се бави — каза господин Уизли, като си взе и той от пудрата.

— Но, мили, ако се загуби, какво ще обясняваме на леля му и вуйчо му?

— Те няма да съжаляват — увери я Хари. — На Дъдли ще му е много забавно, че съм се изпарил през комина. Не се притеснявайте.

— Добре… хайде… тръгвай след Артър — каза госпожа Уизли. — Щом стъпиш в огъня, кажи къде отиваш.

— И дръж лактите си прибрани — посъветва го Рон.

— И очите затворени — добави госпожа Уизли. — Саждите…

— И не шавай много, за да не излезеш през друга решетка — прибави Рон.

— Но не изпадай в паника и не излизай твърде рано. Чакай, докато видиш Фред и Джордж.

Като се мъчеше да запомни всичко това, Хари взе малко летежна пудра и се приближи до огъня. Пое си дълбоко въздух, пръсна пудрата в пламъците и пристъпи напред. Огънят го обгърна като топъл бриз, той отвори уста и веднага погълна много пепел.

— Д-д-диагон-али — разкашля се той.

Усети, че го засмуква нещо като гигантски сифон. Струваше му се, че се върти с голяма скорост… Ушите му бучаха оглушително… Опита се да си държи очите отворени, но от вихрушката зелени пламъци му се повдигаше… Нещо твърдо го удари по лакътя и той го прибра още по-плътно, като не преставаше да се върти и върти… После като че ли нечии студени ръце му удряха шамари… Като примижа през очилата си, видя върволица от различни огнища и мерна стаите през тях… Сандвичите с шунка се надигаха в стомаха му. Отново затвори очи и си пожела всичко това да свърши… Изведнъж падна по лице върху някакъв студен камък и разбра, че очилата му се разбиха.

Замаян и ожулен, целият в сажди, той едва се изправи на крака, придържайки счупените си очила. Беше сам, но къде — нямаше представа. Разбра само, че е в каменното огнище на голям, слабоосветен магазин за магьосници…

Но едва ли нещо, което се продаваше тук, можеше да е включено в списъка на училището „Хогуортс“. В една витрина имаше изсъхнала ръка върху възглавница, окървавено тесте карти и едно изцъклено стъклено око. Зловещи маски се надсмиваха от стените, на тезгяха бяха подредени различни човешки кости, а от тавана висяха ръждиви остри шипове. Но най-лошото бе, че тъмната тясна улица, която Хари видя през прашната витрина на магазина, определено не беше „Диагон-али“.