Джоан Роулинг - Хари Потър и Орденът на феникса

— Не прибирай магическата пръчка, чу ли! — заръча тя на Хари, когато тръгнаха по „Глициния“. — То оставаше да спазваш точно сега Указа за секретност! И бездруго ще излезем виновни, поне да има защо. Ами Целесъобразното ограничаване на магьосничеството от невръстни… точно от това се страхуваше Дъмбълдор… Бре, какво е това там, в дъното на улицата? А, няма страшно, господин Прентис… не прибирай магическата пръчка, момче, колко пъти да ти повтарям, че не мога да ти помогна?

Никак не беше лесно Хари хем да държи пръчката, хем да мъкне Дъдли. Той го сръчка припряно в ребрата, но братовчед му явно бе изгубил всякакво желание да се движи сам. Беше се отпуснал с цялата си тежест върху рамото на Хари и тътреше грамадните си ходила по земята.

— Защо, госпожо Фиг, не сте ми казвали, че сте безмощна? — попита Хари, задъхан от усилието. — Колко пъти съм идвал у вас… защо не сте ми споменавали нищо?

— По заповед на Дъмбълдор. Възложиха ми да те държа под око, но без да се издавам, беше съвсем невръстен. Извинявай, Хари, че вечно те тормозех, но семейство Дърсли нямаше да те пуснат за нищо на света при мен, ако се усъмняха, че ти е приятно. Да ти призная, хич не беше лесно… но, гръм и мълнии — занарежда покрусена старицата и пак закърши ръце, — само да научи Дъмбълдор… бива ли такова нещо, Мъндънгус да се измъкне точно когато трябваше да стои на пост до полунощ… къде ли се е запилял? Как сега ще кажа на Дъмбълдор? Не мога да се магипортирам.

— Имам сова, мога да ви услужа — простена Хари, като се питаше дали гръбнакът му няма да се прекърши под тежестта на Дъдли.

— Нищо не разбираш, Хари! Дъмбълдор трябва да действа незабавно, че в министерството си имат начини да откриват магиите, направени от невръстни, и вече знаят, помни ми думата.

— Но аз нямах избор, бях принуден да направя магия, за да се отърва от дименторите… би трябвало да се притесняват повече от тях… какво търсят те на улица „Глициния“?

— О, момчето ми, де да беше така, но се опасявам, че… МЪНДЪНГУС ФЛЕЧЪР, ЩЕ ТЕ УБИЯ!

Чу се еклив пукот, замириса силно на алкохол и на тютюн и точно пред тях изникна нисък и набит брадясал мъж в опърпан балтон. Имаше криви крака, дълга чорлава рижа коса и кървясали подпухнали очи, с които приличаше на тъжно куче от породата басет. Стискаше сребрист вързоп и Хари начаса разпозна в него мантия невидимка.

— Какво става, Фиги? — подвикна той и премести учуден поглед от старата жена към Хари и Дъдли. — Нали трябваше да действаш под прикритие?

— Ще ти дам аз на теб едно прикритие — кресна госпожа Фиг. — Диментори , ето какво става, крадлив страхопъзльо, дето само знаеш да се скатаваш!

— Диментори ли? — ахна Мъндънгус. — Не думай, диментори тук?

— Да, тук, тук, купчино прилепови барабонки, дето не ставаш за нищо! — закрещя още по-силно бабката. — Диментори, които нападнаха момчето точно когато ти трябваше да стоиш на пост!

— Ами сега! — простена жално Мъндънгус, след което премести поглед от госпожа Фиг към Хари и после обратно към старицата. — Ами сега…

— А ти какво правиш през това време… въртиш сделчици с крадени котли! Казвах ли ти аз да не ходиш? А, казвах ли ти?

— Ама аз… аз такова… — запелтечи силно притеснен той. — Падна ми страхотен случай да се спазаря, не беше за изпускане…

Госпожа Фиг вдигна ръка, от която висеше пазарската чанта, и заналага с нея Мъндънгус по лицето и врата — ако се съди по тропота в нея, торбата беше пълна с котешка храна.

— Олелееее! Остави ме, остави ме, де… дърта откачалка! Някой трябва да каже на Дъмбълдор!

— Точно така, трябва! — ревна госпожа Фиг и продължи да удря където свари Мъндънгус с чантата с котешка храна. — И… не е зле… да го направиш ти… тъкмо ще обясниш… защо не си бил тук… да помогнеш!

— Ей, паднала ти е мрежата за коса — отвърна той, хванал се за главата да се предпази. — Ето, ето, отивам да му кажа!

И изчезна с поредния силен пукот.

— Дано Дъмбълдор го убие! — продължи да кълне ядно бабката. — Тръгвай , де, Хари, какво още чакаш?

Той реши да не си пилее излишно малкото въздух, за да обяснява, че едвам върви с тоя Дъдли на гръб. Пак хвана братовчед си, който всеки момент щеше да изпадне в несвяст, и закрета нататък.

— Ще те изпратя до вратата — продължи да нарежда госпожа Фиг, след като завиха по „Привит Драйв“. — За всеки случай, да не би да се навъртат още наоколо… леле, стана тя, каквато стана… да се налага да се бориш с тях сам… а Дъмбълдор заръча за нищо на света да не допускаме да правиш магии… е, било, каквото било, над разлята отвара не се плаче… тъй де, котката вече е в соварника…