Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Така е, но нали ми казахте, професоре, че на СОВА трябва да получа „Изключителен“?

— Да, докато преподаваше професор Снейп. Професор Слъгхорн обаче няма нищо против да вземе в часовете си за ТРИТОН и ученици с оценка „Надхвърлящ очакванията“. Искаш ли да продължиш с отварите?

— Да — отговори Хари. — Но не съм си купил никакви учебници и съставки, нищо… — призна си Хари.

— Сигурна съм, че професор Слъгхорн ще ти услужи — успокои го професор Макгонъгол. — Чудесно, Потър, ето я и твоята учебна програма. А, между другото… двайсет ентусиасти вече са се записали за куидичния отбор на „Грифиндор“. Ще ти предам своевременно списъка, а ти насрочи пробите, когато ти е удобно.

След няколко минути на Рон му беше разрешено да запише същите предмети като Хари и двамата станаха заедно от масата.

— Виж, виж! — възкликна разпалено Рон, без да сваля очи от програмата, — точно сега имаме свободно време… след междучасието пак… и след обяда… Супер!

Върнаха се в общата стая, която беше празна, ако не се броят пет-шест седмокурсници и сред тях Кейти Бел — единствената от куидичния отбор от времето, когато Хари се беше включил в него като първокурсник.

— Знаех си, че ще я получиш, браво на теб! — провикна се тя, като сочеше капитанската значка на гърдите му. — Нали ще ме извикаш за пробите?

— Глупости! — отвърна Хари. — Не е нужно да се явяваш на проби, наблюдавал съм те цели пет години…

— Не започвай така — предупреди го Кейти. — Откъде си толкова сигурен, че няма и много по-добри от мен? И друг път силни отбори са се издънвали, защото капитаните са предпочитали старите лица или са вреждали свои приятели…

Рон се посмути и започна да си играе със зъбатото фризби, което Хърмаяни беше взела от четвъртокурсника. То хвърчеше из общата стая, като се зъбеше и се опитваше да захапе гоблена. Крукшанкс го следеше с жълтите си очи и ако то се приближеше прекалено много, съскаше.

След един час излязоха без желание от окъпаната в слънце обща стая и се отправиха към кабинета по защита срещу Черните изкуства четири етажа по-долу. Хърмаяни вече чакаше пред вратата с купчина дебели учебници и изглеждаше умърлушена.

— Само да знаете колко домашни ни дадоха по руни! — простена притеснено, когато Хари и Рон отидоха при нея. — Трийсет и осем сантиметрово есе, два превода и до сряда трябва да съм изчела всичко това!

— Моите съболезнования! — прозина се Рон.

— Не бързай да злорадстваш! — възнегодува Хърмаяни. — Обзалагам се, че Снейп ще ни даде цяла камара домашни.

Още докато говореше, вратата на кабинета се отвори и в коридора излезе самият Снейп с жълтеникаво на цвят лице, както винаги обрамчено от мазната му черна коса. Всички отпред тутакси замълчаха.

— Вътре! — подкани той.

Хари се огледа. Снейп вече беше сложил своя отпечатък върху стаята — тя беше по-мрачна от обикновено, защото пердетата по прозорците бяха спуснати и светеха само свещи. Стените бяха украсени с нови картини — на много от тях бяха изобразени хора, които очевидно понасяха страшни мъки и показваха зловещи рани или странно изкривени телесни части. Докато сядаха, всички ученици мълчаха, загледани в страховитите картини.

— Не съм казал да вадите учебниците — заяви Снейп, след като затвори вратата и застана зад катедрата, а Хърмаяни побърза да пусне „Лице в лице с безликото“ обратно в чантата си и да я напъха под стола. — Смятам да ви кажа някои неща, внимавайте!

Той плъзна черни очи по извърнатите към него лица и се вгледа в Хари малко по-дълго, отколкото в останалите.

— Струва ми се, че досега сте имали петима преподаватели по този предмет.

„Струвало му се… сякаш не ги е видял как идват и си отиват… Дано ти, Снейп, бъдеш следващият!“ — помисли с омраза Хари.

— Тези преподаватели са имали, разбира се, свой подход и поглед върху нещата. При такава бъркотия съм изненадан, че толкова много сред вас са издържали изпита по предмета за СОВА. Ще бъда още по-изненадан, ако всички се справите с учебния материал за ТРИТОН, който е много по-сложен. — Снейп тръгна да обикаля покрай стените, като заговори по-тихо, а всички в класа започнаха да въртят вратове, за да не го изпускат от поглед. — Черните изкуства — продължи той — са многобройни, най-различни, те са вечни и постоянно се променят. Да се бориш с тях е все едно да се опълчиш срещу многоглаво чудовище — и да отсечеш някоя от главите му, на нейно място тутакси изниква нова, още по-свирепа и по-умна от предишната. Сражавате се срещу нещо, което се изплъзва, видоизменя се и е неунищожимо.