Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Я сега да видим, я сега да видим! — подкани Слъгхорн, чиито едри очертания се гънеха сред множеството трепкащи изпарения. — Извадете всички везните и комплекта за отвари, не забравяйте и екземпляра на „Отвари за напреднали“…

— Сър! — вдигна Хари ръка.

— Хари, момчето ми!

— Нямам учебник, нямам и везни… нищо, Рон също… не знаехме, че ще ни разрешат да се запишем за ТРИТОН, защото…

— А, да, всъщност професор Макгонъгол ми спомена… Не се притеснявай, момчето ми, изобщо не се притеснявай. Днес можеш да вземеш съставки от шкафа, сигурен съм, че ще ти намерим и везни, тук има и малък запас от стари учебници, ще свършат работа, докато пишеш на „Флориш и Блотс“…

Слъгхорн отиде при шкафа в ъгъла, порови малко и се върна с два опърпани учебника „Отвари за напреднали“ на Либациус 10 10 От „libation“ (лат.) — „възлияние“, „жертвоприношение в прослава на боговете“. — Б.пр. Боридж 11 11 От „borage“ (англ.) — „лопох“, билка със сини или морави цветчета, от които се прави отвара за промиване на очи, а от семената — лек за тъга и тежки мисли. — Б.пр. , които даде на Хари и Рон заедно с две потъмнели от времето везни.

— Я сега да видим — потрети Слъгхорн, след като пак застана пред класа и се изпъчи така, че и бездруго огромните му гърди се издуха още повече, а копчетата на жилетката заплашваха да се откъснат и да се разхвърчат, — забъркал съм няколко отвари, които да погледнете — просто от любопитство де. Такива отвари би трябвало да умеете да правите и сами, след като завършите ТРИТОН. Дори и да не сте ги приготвяли, би следвало да сте чували за тях. Някой може ли да ми каже какво е това тук?

Той посочи котела най-близо до масата на слидеринци. Хари се понадигна малко от мястото си и видя нещо като кипнала обикновена вода.

Самострелната ръка на Хърмаяни се устреми във въздуха преди всички останали и Слъгхорн я посочи.

— Това е веритасерум, отвара без цвят и мирис, ако пийнеш от нея, казваш истината — обясни Хърмаяни.

— Браво, браво! — похвали я Слъгхорн доволен. — А сега — продължи той, като посочи котела най-близо до масата на „Рейвънклоу“, — тази отвара тук е добре позната… напоследък се споменаваше и в някои брошури на министерството… Кой може…

И този път ръката на Хърмаяни беше най-бърза.

— Това е Многоликова отвара, сър — отговори момичето.

Хари също беше познал къкрещата течност с вид на размекната кал във втория котел, но не му стана неприятно, че с отговора си Хърмаяни пак е обрала лаврите — в края на краищата във втори курс именно тя беше успяла да направи отварата.

— Отлично, отлично! А сега това тук… Да, миличка! — рече Слъгхорн, донякъде замаян, когато ръката на Хърмаяни отново се устреми във въздуха.

— Това е Амортенция 12 12 От „amor“ (лат.) — „любов“, и „tempto“ (лат.) — „изкушавам“, „опитвам се да повлияя“. — Б.пр. !

— Точно така! Чувствам се едва ли не глупак, че ще задам този въпрос — отбеляза Слъгхорн, който изглеждаше направо възхитен, — но вероятно знаеш какво причинява тази отвара?

— Това е най-силният любовен еликсир на света! — оповести Хърмаяни.

— Абсолютно вярно! Сигурно си я разпознала по присъщия й седефен отблясък?

— И по парата, която се вие на спирали — допълни разпалено Хърмаяни, — отварата също така би трябвало да мирише различно на всеки от нас в зависимост от това какво ни привлича. Лично на мен ми ухае на току-що окосена трева, на нов пергамент и…

Тя поруменя и не довърши изречението.

— Мога ли да попитам как се казваш, миличка? — рече Слъгхорн, без да обръща внимание на смущението й.

— Хърмаяни Грейнджър, сър.

— Грейнджър ли? Грейнджър? Дали не си потомка на Хектор Дагуърт-Грейнджър, основател на Най-невероятното дружество на майсторите на отвари?

— Не, сър, не съм негова потомка. Аз съм от мъгълско семейство.

Хари видя, че Малфой се навежда към Нот и му шушне нещо, после и двамата се изкикотиха, но Слъгхорн не се притесни, напротив — засия и премести поглед от Хърмаяни към Хари, който седеше до нея.

— Охо! „Една от най-близките ми приятелки е мъгълокръвна, а е най-добрата в курса!“ Това сигурно е същата приятелка, за която ми каза, Хари?

— Да, сър — потвърди момчето.

— Е, госпожице Грейнджър, получаваш двайсет напълно заслужени точки за „Грифиндор“ — оповести сърдечно преподавателят.

Малфой погледна така, сякаш Хърмаяни пак го е фраснала по лицето. Тя се извърна грейнала към Хари и прошепна:

— Наистина ли си му казал, че съм най-добрата в курса? О, Хари!