Джоан Роулинг - Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Ако наистина си наследил къщата — продължи директорът, след като се извърна отново към Хари, сякаш вуйчо Върнън изобщо не се е обаждал, — си наследил и…

Той замахна за пети път с пръчката. Чу се силно „пук“ и се появи домашно духче с нещо като зурла вместо нос, с грамадни прилепови уши и огромни кръвясали очи, беше облечено в мърляви дрипи и се беше свило върху мъхестия килим на семейство Дърсли. Леля Петуния нададе писък, от който можеше да ти настръхне косата — откакто се помнеше, в къщата й не беше влизала по-мръсна твар, — Дъдли дръпна от пода едрите си боси розови ходила и ги вдигна едва ли не над главата си, да не би тази гнусотия да вземе да се покачи по долнището на пижамата му, а вуйчо Върнън ревна:

— Това пък какво е!

— Крийчър — довърши Дъмбълдор.

— Няма пък, няма пък, няма пък! — изграчи домашното духче почти толкова силно, както и вуйчо Върнън, като тропаше с дългите си криви ходила и си дърпаше ушите. — Крийчър е на госпожица Белатрикс, о, да, Крийчър е на рода Блек, Крийчър си иска новата господарка, Крийчър няма да ходи при това хлапе Потър, няма пък, няма пък, няма пък…

— Както сам виждаш, Хари — опита се Дъмбълдор да надвика домашното духче, което продължаваше да вряска „няма пък, няма пък, няма пък“, — Крийчър проявява известно нежелание да стане твоя собственост.

— Все ми е едно — повтори Хари, като гледаше с погнуса домашното духче, което се гърчеше и тропаше с крак. — Не го искам.

— Няма пък, няма пък, няма пък…

— Предпочиташ да го преотстъпиш на Белатрикс Лестранж? Не забравяй, че последната година Крийчър е живял в щабквартирата на Ордена на феникса.

— Няма пък, няма пък, няма пък…

Хари се втренчи в Дъмбълдор. Знаеше, че няма да разрешат на Крийчър да живее при Белатрикс Лестранж, но му се повдигаше при мисълта да бъде господар на твар, която е предала Сириус, и да носи отговорност за нея.

— Заповядай му нещо — подкани Дъмбълдор. — Ако наистина е станал твоя собственост, ще бъде длъжен да се подчини. Ако ли не, ще се наложи да измислим някакъв друг начин да го държим далеч от законната му господарка.

— Няма пък, няма пък, няма пък, НЯМА ПЪК!

Гласът на Крийчър се беше извисил до писък. Хари не се сети какво друго да му нареди, освен:

— Млъквай, Крийчър!

За миг Крийчър доби вид сякаш се задушава. Хвана се за гърлото, като продължаваше яростно да движи устни, очите му щяха да изскочат. След няколко секунди на трескави опити да си поеме въздух той се просна по лице на килима (леля Петуния изврещя) и заудря с ръце и крака по пода — беше изпаднал в мъчителен, но напълно безмълвен пристъп.

— Е, това улеснява нещата — отбеляза бодро Дъмбълдор. — Сириус очевидно е знаел какво прави. Ти си законният собственик на площад „Гримолд“ номер дванайсет и на Крийчър.

— Длъжен ли съм… да го задържа при мен? — вцепени се от ужас Хари, докато Крийчър продължаваше да се мята в краката му.

— Не, ако не искаш — отговори Дъмбълдор. — Бих могъл да ти предложа да го изпратиш в „Хогуортс“ да работи в кухнята. Така другите домашни духчета ще го държат под око.

— Да — с облекчение се съгласи Хари, — точно така ще направя. Хм… Крийчър, заповядвам ти да отидеш в „Хогуортс“ и да работиш в кухнята заедно с другите домашни духчета.

Крийчър, който сега се беше проснал по гръб с ръце и крака във въздуха, изгледа отдолу Хари с възможно най-силната ненавист, сетне изчезна с поредното звучно „пук“ .

— Чудесно — каза Дъмбълдор. — Трябва да поговорим и за хипогрифа Бъкбийк. Откакто Сириус загина, за него се грижи Хагрид, но сега Бъкбийк е твой, така че, ако предпочиташ нещо друго…

— Не — побърза да го спре Хари, — нека остане при Хагрид. Мисля, че Бъкбийк би искал това.

— Хагрид ще се зарадва — усмихна се Дъмбълдор. — Беше много щастлив, когато го видя отново. Между другото, за да предпазим Бъкбийк, решихме поне засега да му дадем ново име — Уидъруингс 3 3 Букв. „изсъхнали криле“ (англ.) — Б.пр. , макар и да се съмнявам в министерството да се досетят, че това е хипогрифът, когото някога са осъдили на смърт. Е, Хари, приготви ли си багажа?

— Аз не…

— Съмняваше се, че ще дойда ли? — прозорливо предположи Дъмбълдор.

— Ей сега ще довърша — рече припряно Хари и побърза да вземе падналия телескоп и маратонките.

Отне му малко повече от десет минути да намери всичко, което му трябваше, а накрая успя да издърпа изпод леглото мантията невидимка, затегна запушалката на шишенцето с многоцветно мастило и натисна капака на куфара, та вътре да се побере и котелът. После, стиснал куфара в едната ръка и кафеза с Хедуиг в другата, се върна долу.