Джоан Роулинг - Хари Потър и реликвите на смъртта

— Всеки ден, ако поискаш — каза Джини.

— Не всеки ден — бързо рече Албус. — Джеймс казва, че повечето ученици получават писма от вкъщи по около веднъж в месеца.

— Ние пишехме на Джеймс по три пъти на седмица миналата година — каза Джини.

— А ти по-добре не му вярвай на всичко, което ти разказва за „Хогуортс“ — вметна Хари. — Пада си по шегите, този твой брат.

Рамо до рамо, те засилиха втората количка напред, набирайки скорост. Като стигнаха бариерата, Албус трепна, но сблъсък нямаше. Вместо това, семейството се появи на перон „Девет и три четвърти“, който бе обгърнат от плътна бяла пара, идваща от димящия „Експрес Хогуортс“. Неясни фигури се рояха в мъглата, сред която Джеймс вече беше изчезнал.

— Къде са те? — попита Албус нетърпеливо, взирайки се в размитите очертания, с които се разминаваха по дългия перон.

— Ще ги намерим — каза Джини уверено.

Но изпаренията бяха гъсти и беше трудно да се различи лицето на някого. Отделени от собствениците си, гласовете звучаха неестествено силни. На Хари му се стори, че мерна Пърси да обсъжда шумно разпоредбите за метли и беше доста доволен, че има извинение да не спира за поздрав…

— Мисля, че това са те, Ал — внезапно рече Джини.

Група от четирима се появи от мъглата. Стояха близо до най-последния вагон. Лицата им станаха ясно различими, едва когато Хари, Джини, Лили и Албус се бяха изравнили с тях.

— Здрасти — каза Албус, с тон на извънредно облекчение.

Роуз, която вече носеше чисто новата си хогуортска мантия, му се усмихна лъчезарно.

— Значи паркира успешно? — обърна се Рон към Хари. — Аз успях. Хърмаяни не вярваше, че мога да изкарам мъгълския шофьорски изпит, нали? Мислеше, че ще трябва да приложа объркващо заклинание над изпитващия.

— Не, не съм — каза Хърмаяни. — Имах пълна вяра в теб.

— Между другото, наистина му приложих объркващо заклинание — прошепна Рон на Хари, докато заедно качваха куфара и совата на Албус във влака. — Единствено забравих да поглеждам в страничното огледало, а нека бъдем честни, вместо това мога да използвам вълшебство за свръхсетивност.

Обратно на перона, те завариха Лили и Хюго, малкия брат на Роуз, да обсъждат разпалено в кой дом ще ги разпределят, когато най-накрая отидат в „Хогуортс“.

— Ако не сте в „Грифиндор“, ще ви лишим от наследство — каза Рон — но няма страшно.

— Рон!

Лили и Хюго се разсмяха, но Албус и Роуз изглеждаха угрижени.

— Той не говори сериозно — казаха Хърмаяни и Джини, а Рон дори не им обърна внимание. Проследявайки погледа на Хари, той кимна едва забележимо по посока на нещо на петдесетина крачки от тях. Парата се разреди за момент и очертанията на трима души ярко се откроиха сред стелещата се мъгла.

— Вижте кой е тук.

Драко Малфой стоеше там със съпругата и сина си; облечен в тъмно палто, закопчано чак до врата. Косата му оредяваше донякъде, което подчертаваше издадената му брадичка. Неговото момче приличаше на Драко, точно както Албус приличаше на Хари. Драко долови, че Хари, Рон, Хърмаяни и Джини се бяха вторачили в него, кимна отсечено и отново се обърна.

— Значи това е малкият Скорпиус — промълви Рон. — Гледай да го победиш на всеки изпит, Рози. Добре, че си наследила разума на майка си.

— Рон, за Бога — каза Хърмаяни, наполовина строго, наполовина развеселено. — Не се опитвай да ги настроиш един срещу друг преди още да са започнали училище!

— Права си, съжалявам — рече Рон, но не се удържа и добави — и все пак, не се сприятелявай много с него, Рози. Дядо Уизли никога няма да ти го прости, ако се ожениш за чистокръвен.

— Хей!

Джеймс отново се появи. Беше се освободил от куфара, совата и количката си и явно преливаше от новини.

— Теди е там отзад — каза той, останал без дъх, сочейки през рамо към бушуващите облаци пара. — Току-що го видях! И познайте какво правеше той? Мляскаше се с Виктоар!

Той се вторачи във възрастните, видимо разочарован от липсата на реакция.

— Нашия Теди! Теди Лупин! Се мляска с нашата Виктоар! Нашата братовчедка! И попитах Теди какво прави…

— Прекъснал си ги? — рече Джини. — Точно в стила на Рон…

— … и той отвърна, че е дошъл да я изпрати! И после ми каза да се махам. Той се мляскаше с нея! — добави Джеймс, като че разтревожен дали не е бил достатъчно ясен.

— О, би било прекрасно, ако се оженят! — прошепна Лили развълнувано. — Тогава Теди ще стане истинска част от семейството!

— Той и сега се отбива за вечеря около четири пъти на седмица — каза Хари. — Защо направо не го поканим да живее с нас и да приключваме?