Игор Росоховатски - Гост

Здесь есть возможность читать онлайн «Игор Росоховатски - Гост» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гост: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гост»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съветският фантаст Игор Росоховатски описва динамично и увличащо бягството на кибернетичен двойник на човека от една лаборатория и самостоятелният му живот сред хората.

Гост — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гост», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И полковникът побърза да му се притече на помощ. Погледна строго Михаил Дмитриевич и каза:

— След като сте го познали, трябваше веднага да ни съобщите и да ни помогнете да го задържим.

Като го гледаше право в очите, Михаил Дмитриевич напомни с разтреперания си креслив глас:

— Нали ми разрешихте да действам по свое усмотрение.

— Занапред отменям това решение!

Тарнов леко се изчерви, но не от злоба, а от срам. Мислеше си: „Несправедлив съм към него.“ Александър Николаевич също разбра това. За да смекчи резкостта на полковника, той каза:

— Ама разберете, никой от нас не може да предвиди каква мисъл ще му хрумне. Какви сме ние за него?

— Родители — без следа от усмивка отвърна Михаил Дмитриевич и дългото му лице сякаш се озари от светлина. — Той винаги помни това.

— Лично ли ви го каза?

— Не, но…

— Догадки и нищо повече!

— Повярвайте, най-добре е да не го преследваме. Той сам ще дойде при нас. Ако планината не отива при Мохамед… Трябва само да почакаме.

— Нямаме право да рискуваме — твърдо каза полковникът. — Можете да наричате това презастраховка, но докато не получим друга заповед, ще го търсим и ще се помъчим да го задържим.

— И все пак сигурен съм, че той не представлява опасност за обществото.

— А защо избягва срещите с нас?

— Не зная. Мисля, че в най-скоро време ще получим отговор и на този въпрос.

Каналът минаваше край лявото крило на космодрума. Отдалеч се виждаха гущероподобните изпънати шии на мачтите и фермите, стърчаха кулите за обслужване. Към небето се взираха сградите на подстанциите и на радиолокационните системи за насочване. Окованият в бетон бряг беше отвесен и непристъпен. Водата лениво миеше хлъзгавите, обрасли с мъх камъни.

Но и на това по-рано безлюдно място сега имаше патрул. Той се състоеше от един човек и два робота. Единият, висок, лек, с ветрилообразна локационна антена на главата, беше от марка ОТ — обзорно търсене; вторият, мощен, въоръжен с боен лазер и дълги подвижни клещи, беше от марка ВО — въоръжена охрана.

Внезапно роботът-наблюдател запали сигнала „виждам“. Патрулният погледна натам, където сочеше роботът. Край самия бряг на канала над водата се подаде човешка глава. През прозрачната вода според законите на оптиката трябваше да се виждат тялото, ръцете и краката на преплувалия канала човек. Но не се виждаха. Само глава и шия.

Нервите на патрулния бяха достатъчно здрави. Като се убеди, че същото изображение се е появило и върху контролния екран на робота, той си помисли: „Добра маскировка. Или е разпръснал някакво вещество във водата, или носи маскировачен костюм.“

С показалеца на лявата си ръка патрулният напипа копчето на джобната радиостанция, натисна го и изпрати в централния диспечерски пункт сигнал за тревога. Шепнешком заповяда на роботите да легнат и сам се скри зад тях, като продължаваше да наблюдава „госта“.

Главата се подаде над водата край самия бряг. Появиха се ръце. Те докоснаха хлъзгавия бетон и сякаш залепнаха за него. „Гостът“ се заизвива като гущер и запълзя по отвесния бряг. После се изправи на крака и направи няколко крачки по посока на космодрума. В далечината, сред гигантските хидравлични крикове, сред стрелите с челюсти и противовятърните подпори се издигаше насочен към небето остър нос на кораб, с чиято помощ той, сигомът, можеше да преодолее земното притегляне и да излезе на набелязаната орбита.

Юрий крачеше и си мислеше:

„Не може да се каже, че съм започнал експеримента по най-добрия начин. Според логиката трябваше спокойно да чакам, докато хората създадат организъм-кораб и ме изстрелят в орбита. Те щяха да предвидят в кораба всяко винтче, щедро щяха да споделят с мене всички знания, които според тях са ми необходими, за да изпълня задачата си. Не искаха да ми дадат само едно — своята същност, защото смятаха, че не е задължително, че за мене това е «излишен разкош». За нищо на света нямаше да повярват, че без такова «незадължително качество» не бих могъл да изпълня задачата, за която съм създаден.

Защо съм готов да направя това? То е в мене, тика ме и ме гони напред. Приемам го като проява на собствената си свободна воля, но наистина ли е така? Може би и изплъзването ми от контрола на учените, и търсенето на истината, и дори любовта ми към Аля са предвиден ход, грижливо разработена програма, вложена в мене от хората?

Хората са ме създали не само за да проникна в гърлото на Вселената, но и след като изследвам устройството на света, да отговоря на въпрос номер едно, на който самите те не са намерили отговор. Хиляди пъти са се питали: защо се мъчихме, обичахме, мразехме, раждахме се и умирахме? Някой го е казал по-късо: «Те се раждаха, мъчиха се и умираха». Защо? Мога да отмина този въпрос. Но тогава няма да разбера: за какво съм аз? Има ли във всичко това някакъв смисъл? Може би се опитвам да намеря нещо в хаоса, който сам по себе си е отговор, и ако отлича нещо в него, ще го отлича само за себе си, то ще е вярно само за мене? Може ли да се намери пътеводен лъч във взрива, който се състои от лъчи на побеснели молекули и атоми? Кой ще съумее да открие главната нота в галактическия шум? Може би дори моите търсения ще прозвучат като неоригинални и неразличими ноти в общия ропот, в хаоса, който се състои от постоянно търсене?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гост»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гост» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Игорь Росоховатский - Гость. Повесть
Игорь Росоховатский
libcat.ru: книга без обложки
Игор Росоховатски
libcat.ru: книга без обложки
Игор Росоховатски
libcat.ru: книга без обложки
Игор Росоховатски
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Росоховатский
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Росоховатский
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Росоховатский
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Росоховатский
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Росоховатский
Игорь Росоховатский - Древний рецепт [Красные ягоды]
Игорь Росоховатский
Отзывы о книге «Гост»

Обсуждение, отзывы о книге «Гост» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x