Игор Росоховатски - Гост

Днешният му ден бе започнал с обаждане по телефона от обществената библиотека. През нощта някой влязъл в запечатаното книгохранилище. По вратата нямало следи от взлом, но посещението на неизвестния в книгохранилището не можело да остане незабелязано. Неизвестният бил влязъл там, сякаш за да сътвори хаос в строго подредения книжен свят, затворен в библиотечните шкафове. Според най-оптимистичните предположения щял да е нужен цял ден, та с общите усилия на всички работещи в библиотеката и на студенти-доброволци книгите да бъдат сложени по местата им. Сигналната система била в пълна изправност, но не задействала. Тъкмо по тази причина бяха доложили за произшествието на Тарнов, който бе помолил да му докладват всички странни случаи в града.

Полковникът повика на разговор инженера, който отговаряше за сигналната система. Той беше млад човек, наскоро завършил машинно-електротехническия факултет на политехническия институт. Очите на посетителя бяха спокойни, но по бузите му пламтяха алени петна.

Тарнов зададе няколко от задължителните въпроси, после попита:

— Не ви ли е трудно сам да обслужвате цялата сигнална система?

— Не — малко нерешително отвърна инженерът. — Виждате ли, цялата мрежа има два извода: към пулта за управление и към контролния екран. Екранът показва всяка неизправност, а изчислителното устройство я класифицира. Ако не е по силите ми да отстраня повредата, винаги мога да повикам монтьорите от пункта за обслужване.

Полковникът погледна в светлите му, почти прозрачни очи. Те приличаха на две бистри мъниста, постоянният им блясък ослепяваше и омайваше.

„Говори естествено, умее да скрива вълнението си“ — помисли си полковникът. Той се досещаше за причината на вълнението, знаеше, че инженерът очаква един въпрос, на който е приготвил отговор. Но Тарнов не бързаше с този въпрос. Първо трябваше да подготви почвата.

— Женен ли сте?

— Ерген съм — отвърна инженерът, като криеше глава между раменете, сякаш се признаваше за виновен.

— Това ли е първото ви работно място след завършването на института?

— Да.

Устните на инженера затрепериха. Той мръщеше чело, като се опитваше да отгатне следващия въпрос.

— Дадоха ми чудесна характеристика за вас — ободрително каза полковникът.

Лицето на инженера силно се изчерви. Дори шията му стана алена.

— Как ще обясните, че сигналната система в книгохранилището не е задействала?

— Проверих я, но не можах да открия никакви дефекти в конструкцията. Трябвало е да задейства.

— Може би някаква повреда?

— Контролният екран е в пълна изправност. Той щеше да я покаже.

— Излиза, че нито един външен човек не е могъл да влезе в книгохранилището.

— Да.

— И трябва да търсим престъпника сред сътрудниците на библиотеката, които познават устройството на сигналната система?

Мълчанието на инженера беше достатъчно красноречиво. Чуваше се леко бръмчене — една муха, попаднала между крилата на прозореца, се блъскаше в стъклото. Бръмченето престана — отверстието на дезинфектора я погълна.

— Колко от сътрудниците останаха след работа тоя ден? — попита полковникът.

— Двама. Степанова, която завежда трети отдел на архива, и аз.

— Кога запечатахте книгохранилището?

— В двадесет и един часа. Там всичко беше наред.

— А защо Степанова остана в библиотеката?

— Не знам точно. Навярно с разрешение на директора… — Той помисли и припряно добави: — Степанова отдавна работи в библиотеката…

— Познава ли устройството на сигнализацията?

— В общи линии.

Дойде време за неприятния въпрос. Полковникът се помъчи гласът му да звучи естествено:

— Библиоман ли сте? Колекционирате ли книги?

Макар че се беше готвил за този въпрос, инженерът трепна като от удар. Всички предварително подготвени думи мигом изхвръкнаха от главата му.

— Колекционирам. Какво от това? — предизвикателно попита той.

В този миг полковникът напълно повярва в невинността му.

— Недейте се вълнува — каза Тарнов. — Разберете ме правилно. Някой все пак е влязъл в книгохранилището.

— Това ме измъчва не по-малко от вас — обади се инженерът. — А и не само мен.

— Моля ви, проверете още веднъж цялата сигнална система — каза полковникът, като изпращаше посетителя до вратата. — Ако все пак откриете неизправност, съобщете ми.

Инженерът си отиде, а той дълго и безуспешно се мъчеше поне за малко да се отвлече от произшествието в книгохранилището. Такова нещо се случваше за пръв път в дългогодишната му служба. Глупав, абсурден случай! Опитен крадец с „квалификация“, която му позволява безшумно, въпреки сигнализацията да влезе в запечатано помещение, не би се заинтересувал от книгохранилището, а щеше да си избере плячка съобразно риска. Полковникът поиска бързо да установят какво е изчезнало от книгохранилището.