Игор Росоховатски - Гост

— Ето че се задава жив, съвсем жив човек!

В креслото, управлявано от биотокове, по коридора се движеше паралитик. Към главата му бяха прикрепени многобройните проводници на манипулаторите на креслото.

Юрий пресрещна паралитика, подаде му ръка:

— Здравей!

— Здравей! — обади се високоговорителят на креслото и ръката-манипулатор внимателно се ръкува с Юрий.

— Ти можеш да оздравееш. Знаеш ли? — попита Юрий.

— Вярвам в това.

— Какво ти се иска най-много?

„Е, ясно е дори за лудия“ — помисли си Василий и чу отговора от високоговорителя:

— Да завърша започнатото изследване.

— В коя област?

— За произхода на живота.

— Теоретичен труд или експеримент с протоген? Коацервати, асиметрична синтеза?

„Откъде му е известно всичко това? — удиви се Василий. — Разбира и от медицинска апаратура, чел е и художествена литература… Истинска подвижна енциклопедия…“

— И едното, и другото, и третото — отвърна паралитикът на Юрий, като същевременно сякаш отговаряше на мислите на Василий.

— И ако го завършиш… — полувъпросително каза Юрий и направи пауза.

Чу се отговорът на паралитика:

— Ще стане известна още една възможност за зараждане на живота. Нищо повече. Но как да разберем коя от тях се е осъществила на Земята? Какво ли не бих дал за това…

Василий забеляза, че, както изглежда, тия хора се разбират почти без думи и паралитикът не се учудва от безцеремонността на въпросите.

— Не бих ли могъл да ти помогна? — попита Юрий.

— Опитай. Ела в моя институт след два месеца. Обещават дотогава да ме изпишат. — Ръката-манипулатор подаде визитна картичка.

Юрий внимателно я взе, още веднъж стисна пластмасовите пръсти-челюсти и пожела на болния:

— По-бързо да оздравяваш. Ще си бъдем полезни един на друг.

— Довиждане.

Бедната рошава глава на Василий пращеше от противоречиви мисли, които се блъскаха като билярдни топки. Той знаеше: за да се ориентира в тази бъркотия, най-напред трябва да научи за тайнствените потоци лио. А за тях можеше да му разкаже само един човек…

Юрий гледаше някъде покрай него и Василий отначало реши, че не е чул въпроса му. Ала се оказа, че просто обмисля отговора.

— Ако ти издам характеристиката на потоците, без подготовка пак нищо няма да разбереш и аз ще изглеждам идиот — разсъждаваше той на глас. — Ако ти кажа, че при взаимодействието с единното поле възникват импулси, които променят човека, че човек става не такъв, какъвто е бил по-рано, колкото и да си умен, няма да повярваш… Опитай като начало да отговориш на един съвсем прост въпрос: какви радости си изпитвал в живота?

— Да ги изброя, така ли? — обидено попита Василий. — Че то тъй ще отиде сума ти време… — Ала уплашен, че няма да го оставят да се доизкаже, започна да изброява: — Е, първо, като дете се увличах по футбола… И имах успехи!

— Ти и сега си в добра спортна форма — каза Юрий. — Охо! Млад си телом и духом.

— Второ, в мене се влюби чудесно момиче — бодро продължи Василий. — Получих награда от олимпиадата. И в службата съм имал доста награди… Изобщо напредвах бързо…

— А защо наричаш работата си служба?

Василий погледна Юрий и се запъна. Чак сега забеляза какви са очите му.

— Смешно ли ти е?

— Малко — отвърна Юрий. — Смея се на себе си. Знаеш ли какво си помислих сега? Навярно ако проверим паметта на много хора, ще се окаже, че е задръстена като кофа за боклук.

— И това е оценка на паметта? — предизвикателно попита Василий.

— По-скоро оценка на живота. — Юрий вече не се усмихваше. — Не разбирам защо не започна с други радости: хубави вещи, апартамент, собствена кола?

— Това също е необходимо за щастието — упорито тръсна глава Василий.

— Разказваше ми за тъща си… Би ли се съгласил да живееш като нея?

— Тя е глупачка и еснафка — злобно каза Василий. — Мравешко щастие — да примъкнеш повече неща в дупката си…

— Излиза, че не искаш мравешко щастие? — подкачи го Юрий. — Но нима всеки не иска да живее по формулата „не по-зле от другите“?

— Какво лошо има в това? — повиши глас Василий. — В края на краищата всички хора са равни!

— Равни са, успокой се, равни са. Това е било записано още в една древна декларация. И си напълно прав. Но съм чел в книгите, че един търси щастие в това, да се облича не по-зле от другия, а друг ще бъде щастлив, ако научи нещо, за което другите още не знаят. И при това рискува да загуби главата си. Как да ги сложим наравно? Или книгите лъжат?

— Не, не лъжат — мрачно потвърди Василий и ядно напомни: — Ти приказваше за потоците лио. Надявам се, че те, като обективно природно явление, са достъпни за всички?