Джани Родари: Приключенията на Лукчо

— Боже мой! — извика кака Тиква. — Я погледнете последния вагон!

— Човек би помислил — изказа се предпазливо Тиквичка, — човек би помислил, че това са мечки.

Три мечки надничаха от прозореца и наблюдаваха с интерес гледката.

— Това никога не се е виждало — заяви Праз и мустаците му щръкнаха от възмущение.

Една от мечките има нахалството да ги поздрави. — Проклета негодница! — извика след нея майстор Гроздан. — И отгоре на всичко ни се подиграваш!

Но мечката продължаваше да поздравява, даже и когато влакът бе далече. Тя махаше с лапите си и накрая така се надвеси, че за малко щеше да падне. За щастие другите две я хванаха за опашката и я издърпаха вътре.

Нашите приятели пристигнаха на гарата, тъкмо когато влакът спираше. Там видяха отново трите мечки, които слизаха, като се клатеха тромаво. Най-старата от тях предаде билетите на носача.

— Това са мечки от цирка — каза презрително майстор Гроздан, — дошли са да дават представление. Сега ще видим и укротителя. Сигурен съм, че е някой от тези стари немци с червена брада и кларнет.

Укротителят обаче имаше зелена шапчица, чифт сини панталонки, закърпени на колената... и освен това едно дяволито и умно личице... и освен това такъв израз, сякаш беше намислил някаква весела лудория.

— Лукчо! — извика майстор Гроздан и се затича. Беше именно Лукчо, който, преди да се върне в селото, беше минал през зоологическата градина и беше освободил семейството на мечките. Пазачът беше толкова доволен, като го видя отново, че би му подарил и Слона, ако Лукчо го бе поискал.

Но Слона не искаше да повярва, че бе извършена революция, и остана в клетката си, за да пише спомените си.

Представете си прегръдките, целувките, разказите и така нататък, и така нататък и всичко това ставаше под дъжда. И това е най-интересното: когато някой е радостен, хич не го е грижа за малките неприятности и не се страхува, че ще настине.

Маестро Круша продължаваше да стиска ръката на най-малкото мече и да заеква развълнувано:

— Спомняте ли си, когато танцувахте под звуците на цигулката?

Мечето си спомни и започна веднага да танцува, докато момчетата пляскаха с ръце.

Разбира се, Черешко бе веднага осведомен за завръщането на Лукчо: представете си как се прегърнаха двамата приятели.

— Хайде, време е да прекъснем празненството — каза по едно време Лукчо — Трябва да ви изложа един малък план...

Но докато той им излага плана си, нека видим за момент какво бе станало с принц Лимон.

Оставихме владетеля да стои с глава, завряна в торището под претекст, че там се чувствува удобно.

— Тук е топло и спокойно — казваше владетелят и плюеше сламките, които му влизаха в устата. — Ще остана тука, докато моите телохранители възстановяват обществения ред.

Тъй като беше избягал, без да се обръща, той не знаеше, че неговите телохранители бяха избягали, че лимоните му бяха до един в затвора и че в селото беше обявена република.

Когато дъждът започна да мокри обилно задната част на тялото му, принцът измени решението си.

— Това място е влажно — каза той, — по-добре ще бъде да се преместя нейде по на сухо. — Той започна да рита и накрая успя да се измъкне от торището.

Тогава забеляза, че се намира само на няколко крачки от замъка Череша.

— Как съм стигнал дотука, дявол да го вземе? — се попита той, чистейки очите си от тора.

Той се скри зад една купа сено, за да остави да мине някакво шествие (вие знаете за кого се отнася), после се отправи нагоре по склона. Позвъни и Ягодка дойде да му отвори.

— Графините не приемат просяци — каза девойката и блъсна вратата под носа му.

— Как просяк! Аз съм владетелят! Ягодка го погледна със съжаление.

— Бедни човече — каза тя, — бедността ви е взела ума.

— Каква бедност, аз съм свръхбогат!

— Това е трудно за вярване — прибави Ягодка и започна да бърше лицето му с кърпичка.

— Престанете да ме бършете и известете веднага графините за моето пристигане!

— Какво става тука? — попита дон Мерудия, който минаваше оттам, като се секнеше.

— Един бедняк, който си представя, че е владетелят. На дон Мерудия беше достатъчно да хвърли само един поглед, за да познае принца.

— Преоблякох се така, за да опозная отблизо своя народ — заяви Лимон, който се срамуваше от състоянието, в което се намираше.

— Заповядайте, ваше височество — каза дон Мерудия с дълбок поклон.