Майн Рид - Ямайски марони

Макар и натоварен със стока и в действителност търговски, ветроходът превозваше и пътници, както можеше да се заключи от малкия брой лица, облечени не в моряшка униформа, а като хората от сушата.

По-голямата част от пътниците бяха западноиндийски плантатори със семействата си, ходили на посещение в родината; плантаторски синове, завършили вече може би науки в някой английски университет; плантаторски дъщери, получили последна шлифовка в някой светски пансион в метрополията.

Тук-таме се мяркаше и някой „пълномощник“, представителен член на западноиндийското общество, макар че въпреки подвеждащото название пълномощниците не влизаха в състава на юридическото съсловие. Можеха да се срещнат и един-двама прависти и един млад лекар, без клиентела, тръгнали да дирят щастие и с изгледи да го намерят в една страна, прословута с престъпността и нездравословния си климат. Тия хора и още малцина неописани съставляваха списъка на пасажерите от каютата на „Морска нимфа“.

Имаше и няколко пътника в трюма. Ония, които са принудени да прекосят океана по този мъчителен начин, имат незначителни възможности за успех в Западна Индия и другаде из тропическите страни, където черният труд е отреден изключително за мишците на робите. Само трима или четирима души се бяха настанили в трюма на ветрохода и на единия от тях бе съдено да играе важна роля в нашата история.

Този пасажер бе момък на около двайсет или двайсет и една година. Той имаше ръст, който обикновено наричат „среден“, крайниците му бяха добре развити и издаваха пъргавина и сила. Цветът на лицето, макар и не мургав, беше тъмен за англичанин, какъвто бе младежът. Чертите издаваха благородство и изобщо цялото държане на помъча бе достатъчно изискано, за да привлече вниманието дори на безразличния наблюдател. Кафявите очи и тъмнокестенявата коса, спускаща се на буйни кичури, бяха негови отличителни особености и, общо взето, той можеше да се нарече истински левент.

Дрехите му, ако и не богаташки и скроени по последна мода, бяха прилични и му стояха добре, тъй че не намаляваха напетостта, с която природата го бе дарила. Те представляваха облекло, каквото би могъл да носи по-скоро един млад студент, чиито любещи родители се подлагат на лишения, за да дадат на рожбата си едно по-голямо образование и външен вид, който да отговаря на положението, което се стремят да й обезпечат.

Дрехите, които носеше момъкът, бяха най-хубавите му и той ги слагаше за пръв път през пътуването по повод голямото събитие: пристигането на суша. В тях той не правеше жалко впечатление. Тяхната лекота само подсилваше още повече якото му телосложение. Тъмносиният редингот с черни галони и поли, достигащи до плътно прилягащите бричове, и високите ботуши му придаваха известна елегантност, макар че по шевовете дрехите бяха почнали да се протриват.

Заниманието, с което младежът бе зает, издаваше също изтънченост. Седнал на върха на фокмачтата, той скицираше на един лист от тетрадка, която му служеше за дневник, залива, в който влизаше ветроходът. Рисунката, макар и бързо нахвърлена скица, показваше, че художествената му сръчност не е незначителна.

И се пак левентът не беше никакъв художник. За своя собствена беда той беше без професия. Беден студент, без занаят и професия, от които да може да си вади хляба, той идеше в Западна Индия, както младежите отиват в други страни, с една смътна надежда, че съдбата по един или друг начин може да се окаже за тях по-благосклонна в чужбина, отколкото в родината им.

Но каквито и надежди за успех младият изселник да хранеше, те явно не бяха много силни и трайни. По природа той бе жизнерадостен, както показваше държането му, ала един прозорлив наблюдател можеше да открие как по лицето му от време на време минава облак.

Когато корабът приближи брега, момъкът затвори тетрадката, за да се полюбува на разкошната тропическа панорама, която сега се откриваше за пръв път пред очите му.

Въпреки приятните вълнения, породени от омайната гледка, поведението на младежа издаваше глухо безпокойство и може би съмнение дали го очаква гостоприемство в тази райска земя, която сега разглеждаше.

Друг един пътник от ветрохода „Морска нимфа“, с когото трябва по необходимост да се запознаят нашите читатели, беше също човек, явно на същата възраст като току-що представения момък. Само по това и по обстоятелството, че и двамата бяха англичани, те си приличаха. Във всяко друго отношение те се различаваха коренно. По цвят на кожата, косата, очите и брадата те бяха пълна противоположност. Първият младеж беше почти мургав, а вторият имаше светла можа, руси коси, които изглеждаха изкуствено накъдрени, леко потъмнели от блясъка на някакво благоуханно мазило. Бакембардите и мустаците бяха също руси; те бяха поддържани очевидно с настойчива старателност, която издаваше прекомерна загриженост от страна на собственика им. Веждите имаха съвсем светъл оттенък, но никак не беше лесно да се определи цветът на очите, защото едното око стоеше обикновено затворено, а другото не можеше да се разгледа добре от поставения пред него монокъл с рамка от костенуркова черупка. През стъклото то изглеждаше светлосиво и будеше отблъскващо чувство. Чертите на лицето бяха правилни, но не съдържаха нищо характерно и оставяха по-скоро впечатление на женственост, отколкото на простащина. В тях преобладаваше най-често надменност, достигаща понякога до язвителна подигравателност.