Майн Рид - Ямайски марони

Такъв план на действие се избра и неговото изпълнение се възложи на Куокоу.

Първите подготвителни мерки бяха предприети веднага, щом бе изоставено диренето с факли. Куокоу и хората му заеха местата си за засада.

Кюбина схвана каква грешка направи, като накара момците си да претърсват долината с факли.

Кой знае дали Чакра не беше дошъл до ръба на скалата и оттам не беше забелязал светлината на факлите.

Ако подобно нещо се бе случило, нямаше ни най-малка надежда, че звярът ще се върне тази нощ. Ако той бе открил нахлуването на мароните в свърталището му, неговата предпазливост щеше да го държи нащрек и той едва ли щеше да се осмели да слезе в Дупката на призраците, въпреки примамката, която бе оставил зад себе си.

Така разсъждаваше Кюбина със съжаление. Залавянето на Чакра се бе превърнало в задача от първостепенна важност.

Всъщност предположението, че изродът е видял факлите или че по друг някакъв начин е научил за проникването на външни хора в самотното му владение, беше може би неоснователно. В такъв случай той непременно щеше да се върне. Присъствието на пленницата беше основателен повод той да се прибере, и то не след дълго.

За да бъде сигурен в залавянето, капитанът на мароните сам изготви плана на засадата. Куокоу и хората му бяха поставени под голямото дърво, където обикновено магьосникът връзваше лодката си. Неколцина от мароните бяха настанени но клоните на дървото, за да скочат на раменете на коромантиеца, щом той пристигне с члуна.

Ладията щеше да се върне в подножието на стълбата от клони, след като капитанът и двамата му спътника я използуват, за да излязат от Дупката на призраците. Всичко се изпълни, както бе начертано.

Преди да остави лодката, Кюбина се погрижи да я нагласи точно в същото положение, в което я бе оставил Чакра, та да не може магьосникът да се усъмни, че тя е била използуване в негово отсъствие.

Мароните бяха въоръжени с пушки, готови за стрелба. Каквито и престъпления да тегнеха върху укриващия се магьосник, мароните не бяха властни да се произнесат по неговата вина, поне не дотолкова, че да имат право да го лишат от живот. Макар и да се ползуваха със значителна свобода, волните горяни бяха длъжни да спазват закона. Пък и нямаше опасност, че злодеят ще се изплъзне от наказанието, което му се полагаше. Мароните знаеха, че пленяването на Чакра ще доведе до неговото смъртно наказание.

Кюбиновите юнаци имаха и друго основание да бъдат внимателни с оръжието си. Бе напълно възможно коромантиецът да не се върне сам. Те знаеха, че той е заедно с други престъпници — Адам и шайката му отчаяни разбойници. Тези съучастници можеха да дойдат заедно с магьосника. В този случай мирният план за залавянето им можеше да се превърне в кръвопролитна схватка.

Не бе необходимо всички марони да бдят. Половината от малката чета остана на пост, а другите се оттеглиха на почивка.

Лейтенантът бе измежду онези, на които бе позволено да отдъхнат, защото от два дни и две нощи той почти не бе затварял очи.

Куокоу се отдаде бързо на бога на сънищата и потъна в дълбока дрямка. Той захърка толкова звучно, че ако не беше заглушителния грохот на реката, която се спускаше през клисурата, огромните му ноздри биха издали присъствието му на Чакра, преди магьосникът да стъпи в ладията.

За щастие тътенът на водопада беше по-силен от носната музика на Куокоу и другите марони оставиха своя лейтенант да продължава да хърка.

Мароните оставиха Куокоу да хърка и да спи, докато се съмна. До този час Чакра не се вести никакъв, но точно когато румената зора почна да обгаря върховете на горските дървета, на ръба на стената, непосредствено над стълбата от храсти, се показа една черна фигура.

Едва тя се мярна, и ето изскочи още една сянка, а сетне зад двете първи се появи и трета и четвърта фигура.

Четирите силуета се спряха на горния край на пропастта. Трудно бе да се каже дали разговарят нещо. Навярно разговаряха, но гласовете им не можеха да се чуят поради бученето на бързоструйната река.

Сега човекът, който се показа пръв, почна да се спуска по канарата, следван от останалите, явно в същия ред, в който се явиха на върха.

Сингюз бе вече разтърсил Куокоу от съня му. Другите спящи бяха също разбудени и всички стиснаха здраво пушките си, щом видяха врага.

При все че вече се бе развиделило, ни една от четирите фигури, които се открояваха на стената на канарата, не можеше да бъде разпозната. Тъмната скала и храстите не позволяваха да се видят лицата им. Четворката не можа да бъде разпозната и когато стигна до основата на стълбата, защото и там клоните закриваха новодошлите.