Майн Рид - Ямайски марони

Ужасното изпитание, което тя бе преживяла бе последвано от спокойно и дълбоко блаженство. Сега тя знаеше, че Хърбърт я обича: откакто се бе пробудила, той неведнъж й бе повторил своите любовни клетви.

Тя, от своя страна, не проявяваше ни въздържаност, ни кокетство. В отговор на Хърбъртовите обети тя му отдаде напълно драговолно сърцето си.

А поднесе ли му и ръката си? Беше ли още свободна ръката й?

По пътя момъкът потърси отговор на този въпрос — със заобикалки и с цялата деликатност, — която обстоятелствата позволяваха.

Беше ли вярно онова, което бе дочул: че Кейт била дала обещание на Смиджи?

Със сведени към земята очи девойката помълча известно време, без да отговори. Треперещата и ръка издаде мъчителната борба, която вълнуваше гърдите и.

Сетне сякаш бурята отчасти стихна. Моминските черти станаха решителни, като че предстои изповед. С твърд, нисък глас Кейт отвърна:

— Обещание? Да, Хърбърт. Изтръгнаха го от мене в най-черния ми час, тогава, когато мислех, че нехаете за мене, когато ми съобщиха, че вие сте дали подобно обещание на друга. О, Хърбърт, о, братовчеде, повярвайте ми! То бе против волята ми. Изтръгнаха го от мене насила, със заплахи, с увещания…

— В такъв случай то не е обвързващо! — енергично прекъсна братовчедка си влюбеният. — Не е имало обет, не е имало годеж помежду ви. Дори и да е имало…

— Дори и да имаше — повтори Хърбъртовите слова девойката и горещата креолска кръв изби внезапно по бузите й, а очите и изразиха непоколебима решителност. — Нямаше обет, но даже и да имаше, той не би могъл повече да ме обвързва. Не! След всичко, което се случи тая нощ: да ме изостави в часа на опасност, не, не! Никога вече не бих се съгласила да стана съпруга на г. Смиджи. По-добре да понеса упрека за клетвопрестъпничество, от който моята съвест би ме освободила, отколкото да изпълня обета си. По-добре да бъда лишена от наследство, както татко ме заплашва и както положително ще стори, щом се завърне. Да, по-добре да умра, отколкото да стана жена на един страхливец!

„ Малка опасност съществува да бъде лишена от наследство! — помисли си Хърбърт. — Как да й съобщя ужасната вест? Как да й разкрия, че в този миг тя е вече господарка на Гостоприемната планина? Сега — не, в никакъв случай — не! “

Младежът се умълча известно време, без да знае как да продължи разговора.

Кейт забеляза неговата замисленост. Неговият вид я насочи към неприятни предположения.

— Братовчеде, сърдите ли ми се за онова, което ви казах? Упреквате ли ме?

— Не, не — извика настойчиво Хърбърт, — ни най-малко. Поведението на тоя мъж — би трябвало да го нарека женствено създание, защото срами мъжкото име — държането му спрямо вас ви дават основание да се освободите от най-тържествената клетва, камо ли от едно обещание, дадено против волята ви. Мисълта ми не беше погълната от това.

— А от какво, Хърбърт?

При този въпрос младото момиче се наведе към момъка и се взря в очите му с тревожно очакване.

Хърбърт изпита затруднение при отговора. Неговата замисленост и мълчание накараха братовчедка му да изпита свиване на сърцето, което ставаше все по-силно. Нейният поглед издаваше мъчителна боязън.

Тя не изчака ответа, а с треперещ глас постави допълнителен въпрос:

— Дадохте ли вие обещание?

— На кого?

— О, Хърбърт, не ме карайте да произнасям името. Сещате се за кого загатвам.

Младежът се почувствува облекчен от въпроса, който промени посоката на мислите му и същевременно му помогна да се разприказва отново.

— Ха-ха — разсмя се той. — Струва ми се, че ви разбирам, братовчедке. Обещание ли? Нищо подобно, уверявам ви, макар че щом бяхте така добра да направите изповед, и аз не ще скрия какво се случи между онази, за която поменавате, и мене. Между нас нямаше любов, поне никога от моя страна, кълна ви се, братовчедке. Но ще ви призная, измъчван от онова, което взех за хладина от ваша страна, подведен от хиляди сплетни, които откривам сега — за щастие, — че са лъжливи, аз бях склонен да дам съгласието си и без съмнение щях да съжалявам през целия си живот. Слава на съдбата! Обстоятелствата ме спасиха, спасиха ни и двамата, бих казал.

— О, щастие! Хърбърт, тогава ще бъдете ли мой, единствено мой?

Поддавайки се на напора на своята всепоглъщаща страст, младата креолка постави своя въпрос без свян.

— Скъпа ми Кейт — отвърна влюбеният, зашеметен от радост, — сърцето ми ви принадлежи. То е изцяло ваше. Колко до ръката ми, о, братовчедке, просто не се осмелявам да ви я предложа. Вие сте богата, знатна, а аз — беден, без пукнато пени, дори без дом!