Майн Рид - Оцеола

— Мирно! Чита мико! 65 65 Чита Мико — „вожд на змиите“ — така семинолите наричат гърмящата змия, която е най-забележителното влечуго в тяхната страна. Те изпитват суеверен страх от нея. Б. авт. — извика тя, като прекъсна песента си и се обърна към гърмящата змия, която при появяването ми бе протегнала глава и показваше признаци на ярост. — Мирно! Велики царю на змиите, той е приятел, макар и облечен в дрехите на неприятелите. Мирно или ще ти смажа главата!

— Йеела! — възкликна отново тя, като че ли й бе дошла нова мисъл. — Губя си времето със стари песни. Няма го. Няма го. Не могат да ми го върнат. Ах, млади мико, за какво дойдох тука? За какво дойдох?

Като изрече тези въпроси, тя издигна ръка към главата си, сякаш да помогне на паметта си.

— О! Спомням си. Халуук. 66 66 Халуук — лошо е. Б. авт. Време губя. Може да те убият, млади мико. Може да те убият и тогава… Върви си, върви си, върви си в топеки 67 67 Топеки — форт. Б. авт. ! Затвори се, стой сред своите хора и не се отделяй от сините войници, не скитай из гората! Животът ти е в опасност.

Настойчивият тон, с който бе изречено всичко това, ме учуди. Нещо повече започнах да се тревожа малко, тъй като не бях забравил, че някой се бе опитал да ме убие предишния ден. Освен това знаех с положителност, че понякога тази необикновена жена е с ума си. Това беше време на проясняване, през което тя говореше и действаше с разум, а често и с изключителна интелигентност. Може би сега бе един от тези периоди. Може би тя бе узнала за някакъв заговор против мен и бе дошла, както заявяваше да ме предупреди.

Но кои бяха моите врагове? Как е научила за техните намерения?

За да разбера, аз й казах:

— Нямам врагове, Юа. Защо животът ми да е в опасност?

— Казвам ти, мили мико. Така е. Имаш врагове. Йеела. Не ти ли е известно?

— Но аз не съм навредил на нито един червенокож през живота си.

— Червенокож! Червенокож ли каза? Кори 68 68 Кори — не. Б. авт. , мили Рандолф, няма червенокож в цялата земя на семинолите, който би те докоснал и с пръст дори. Ох, ако някой стори това, какво ще каже Изгряващото слънце? Той ще го порази, както горският пожар поразява дърветата. Не се страхувай от червенокожите! Цветът на кожата на твоите врагове не е червен.

— Значи не са червенокожи? Какви са тогава?

— Някои бели, някои жълти…

— Глупости, Юа, никога не съм давал основание на бял човек да ми стане враг.

— Чепони 69 69 Чепони — момче. Б. авт. , ти си като млад елен, чиято майка не му е казала, че в гората скитат кръвожадни зверове. Има зли хора, които са врагове без причина. Има хора, които искат да отнемат живота ти, макар и да не си им сторил зло.

— Но кои са те? Какви са подбудите им?

— Не питай, чепони, няма време. Достатъчно е да ти кажа само, че вие притежавате богата плантация, гдето черните правят синята боя. Ти имаш хубава сестра — много хубава. Не е ли тя като лъч от луната? И аз някога бях хубава. Така ми казваше той… О, не е добре да си така хубав. Хо, хо, хо.

Защо се доверих на бледоликия любим?

Хо, хо, хо!

Защо го срещнах…

— Халуук — възкликна тя отново, като спря да пее. — Не съм с ума си, но помня. Върви си, бягай! Казвам ти, върви. Ти си само едно ечочи 70 70 Ечочи — млад елен. Б. авт. и ловците са по следите ти. Върни се в топеки. Върви си! Бягай!

— Не мога, Юа, имам тук задължение. Трябва да остана, докато дойде един човек.

— Докато дойде един човек! Халуук! Но те скоро ще дойдат!

— Кои?

— Враговете ти, хората, които искат да те убият, и тогава хубавата сърничка ще страда. Бедното сърце ще се облива в кръв. Тя ще полудее. Ще стане като Хай-Юа.

— За кого говориш?

— За… Ш-шт, тихо! Късно е, идват! Виждам сенките им по водата.

Погледнах към мястото, гдето сочеше Хай-Юа. Наистина, върху езерото се движеха сенки, точно на мястото, където бях видял нейното отражение. Бяха мъже — четирима на брой. Движеха се по билото на хълма между палмите.

След няколко секунди сенките изчезнаха. Хората се бяха спуснали по склона и бяха навлезли сред дърветата.

— Сега вече е късно — прошепна лудата, която явно в този миг бе напълно с ума си. — Да не си посмял да излезеш на открито. Ще те видят. Трябва да стоиш в шубрака. Тук! — продължи тя, като ме сграбчи за ръката, дръпна ме силно и ме завлече близо до ствола на дъба. — Само тука може да се скриеш. Бързо, качвай се! Скрий се сред мъха. Пази тишина! Не мърдай, докато се върна! Хинклас! 71 71 Хинклас — така е добре. Б. авт.