Майн Рид - Оцеола

Намериха подходящо дърво на около двеста ярда от брега. Щяха да привържат осъдения за дървото и да запалят кладата около него.

Баща ми не искаше да бъде свидетел на екзекуцията. Единствен аз от цялото семейство тръгнах с всички. Мулатът ме видя и ме обсипа с ругатни. Той се опита да ме дразни с това, че ми бе нанесъл рана, гордееше се с постъпката си. Без съмнение смяташе ме за един от най-големите си врагове. Аз наистина бях неволен свидетел на престъплението му и главно поради моите показания го осъдиха. Но не бях отмъстителен и ако имах възможност, бих му спестил ужасната съдба, която го очакваше, или поне мъченията.

Пристигнахме на мястото на екзекуцията. Неколцина дошли преди нас събираха дърва и ги трупаха около дървото. Други наклаждаха огъня. Сред тълпата се шегуваха, някои се смееха, чуваха се ругатни, в които се чувствуваше омразата към цялата цветна раса.

Особено деен бе младият Рингоулд. Той бе буен младеж, който скоро щеше да встъпи в пълнолетието си, с необуздан жесток нрав — характерна семейна черта.

Знаех, че той харесва сестра ми Вирджиния. Бях забелязал, че показва предпочитание към нея и че едва успява да скрие ревността си към всички, които се приближават до сестра ми. Баща му бе най-богатият плантатор в поселището. Надменният му син смяташе, че е добре дошъл навсякъде. Но мене ми се струваше, че той не бе толкова добре дошъл за Вирджиния, макар и да не можех да потвърдя това със сигурност. Не бих могъл да я разпитвам по този твърде неудобен въпрос, тъй като малката госпожица се смяташе вече за жена. Рингоулд не бе нито красив, нито приятен. Той бе доста умен, но се държеше заповеднически към по-нискостоящите от него — нещо обикновено за богаташките синове. Той си бе спечелил славата на отмъстителен човек. Отгоре на всичко бе разюздан — прекалено често го виждаха в съмнителна компания край арената за борба с петли в гората. Аз лично не го харесвах и никога не съм имал желание да му бъда приятел. Той беше малко по-възрастен от мене, но не това беше причината — аз не харесвах неговите склонности. Баща ми и майка ми обаче не мислеха така. И двамата насърчаваха неговите посещения. Вероятно и двамата желаеха да им стане зет някой ден. Те не виждаха у него никакви недостатъци. Блясъкът на златото заслепява очите и често ни пречи да преценяваме хората.

И така младият човек бе един от хората, които най-ревностно участваха в подготовката на екзекуцията на мулата. Това се дължеше до голяма степен на естествената му склонност към жестокост. И той, и неговият баща бяха известни като жестоки плантатори. За всички негри от поселището нямаше по-страшна участ от тази да бъдат продадени на масса Рингоулд.

Но имаше и други причини, които караха младия Рингоулд да се проявява така шумно. Той смяташе, че играе ролята на рицар-закрилник, като показваше по този начин приятелството си към семейството ни и най-вече към Вирджиния. Ненужната му жестокост към престъпника обаче не срещна одобрението на никой от нас. Малко вероятно бе по този начин да спечели усмивката на моята добра сестра.

Младият метис Пауел също присъстваше. Чувайки виковете по време на гонитбата, той се бе върнал и сега стоеше сред тълпата и гледаше, без да вземе участие в приготовленията.

Точно тогава погледът на Рингоулд се спря на младия индианец и аз забелязах как очите му пламнаха. Той бе научил всички подробности. В лицето на мургавия младеж той виждаше храбрия спасител на Вирджиния, но не гледаше с благодарност. В гърдите му се надигаше друго чувство. То ясно пролича по подозрителната усмивка, която заигра на устните му.

Още по-ясно той изрази това чувство, като се обърна грубо към Пауел:

— Хей, червенокож! — извика той, обръщайки се към младия индианец. — Сигурен ли си, че и ти нямаше пръст в тази работа?

— Червенокож ли? — извика метисът възмутен, като в същото време хвърли горд поглед към човека, който го обиди. — Наричате ме червенокож? Моята кожа има по-добър цвят от вашата, бледолик негоднико!

Рингоулд бе доста блед и ударът попадна точно в целта. Обидата го засегна с бързината на изстрел, но той беше така изумен, че един индианец се обръща към него по толкова обиден начин, и изпадна в такава ярост, че не можа да отговори веднага.

Разнесоха се възгласи:

— По дяволите! Какво дрънка този индианец!

— Я повтори! — изкрещя Рингоулд, щом се окопити.

— Ще повторя, щом желаете. Бледолик негодник! — извика метисът, като наблегна на последната дума.