Майн Рид - Остров Борнео

Пясъкът на това гнездо бе по-рохкав, а от това можеше да се заключи, че яйцата бяха по-пресни.

Ловците на птичи яйца вече от няколко часа скитаха така и бяха изгладнели, не можеше и дума да става за отлагане на обяда. Запалиха бързо голям огън, сложиха двете черупки и с тези примитивни готварски съдове си приготвиха и варени яйца, и омлет.

Менюто не се променяше, но това не пречеше да възобновяват силите си.

На следния ден отново тръгнаха да търсят яйца, тъй като искаха да се запасят с храна за по-дълго време.

Този път усилията им отидоха напразно.

Откриха следи и дори разкопаха две-три места, но не намериха желаното.

Не бе минало много време, когато отново пожелаха да напалят огън и да похапнат от скрития си запас, Лало приготви съдовете. Ирландецът се наведе да вземе едно яйце, когато стана нещо, което го накара да извика от удивление.

Какво бе чудото, което изтръгна от гърдите му толкова силно възклицание и го накара да извика другите?

Това, което бе станало пред очите му, наистина бе чудо. Яйцето, към което бе протегнал ръката си ирландецът, изскочи и започна да се търкаля по земята. А след малко и другите яйца започнаха да танцуват: едни се движеха леко и бавно, други подскачаха нервно.

При тази гледка Муртаг се прекръсти три пъти трескаво и крайно набожно, сетне се дръпна ужасен. Червените му коси настръхнаха като бодли. Това явление не уплаши толкова много приятелите му, но все пак внесе известно смущение в душите им — само доблестният Лало не виждаше нищо тайнствено в това.

От пръв поглед той разбра каква бе работата.

— Няма вече омлет — каза той, — но ще ядем печени пилета!

— Гледайте, гледайте! — извика Елена.

— Боже мой! — възкликна и Хенрих. — Сигурно малките ще излязат ей сега!

— И ще видите колко са вкусни! — каза усмихнат Лало малаецът. — Ето ги! Гледайте!

Както предсказа той, скоро от черупките изскочиха пилетата. Но те не бяха голи. По тях имаше толкова перушина, че те сякаш бяха готови да хвръкнат.

Тази странна сцена бе така интересна, че всички стояха смаяни и новородените щяха да избягат в гората, ако малаецът, привикнал на подобни рождества, не бе запазил хладнокръвие и присъствие на духа.

Въоръжен с куката, той пребиваше на място всяко пиле, което се покажеше от черупката си.

В края на краищата нещастните корабокрушенци трябваше да се откажат от омлета и варените яйца, но не съжаляваха за това, тъй като имаха вече крехки и вкусни пилета.

След богатото и неочаквано ядене приятелите се почувстваха щастливи за известно време. Но не преставаха да мислят как да си набавят провизии, тъй като не след дълго гладът пак щеше да се обади.

Искаха да намерят храна, за да възвърнат силите си преди всичко и да не тръгнат съвсем без нищо.

Макар на Борнео да имаше много птици, някои от които доста едри, а други с чудна перушина, съвсем не бе лесно да ги приближиш и убиеш.

Срещаха се също и едри четириноги като индийския носорог и тапира на Суматра. Месото на тези дебело-кожи не бе твърде крехко и вкусно, но корабокрушенците се чувстваха щастливи, когато успееха да убият някое от тях.

Изгладнелите приятели не бяха видели досега нито тапир, нито носорог. При своите обиколки не бяха забелязали дори следи от такива животни.

Капитан Редууд се надяваше, че щастливата звезда ще го срещне с такъв дивеч и непрестанно обикаляше околната гора. Муртаг го придружаваше понякога със старата си пушка.

Уви! Въпреки честите търсения и хитрости, те се връщаха с празни ръце.

Лало малаецът, който бе отишъл отново на лов за яйца и костенурки, също нямаше успех. Скоро те трябваше да се помирят с горчивата истина, че на този бряг няма нито яйца, нито костенурки, нито други някакви животни, които можеха да им послужат за храна.

Като изядоха и последното пиле, нещастниците трябваше да прекарат няколко дни само с плодове от дуриона.

Но и тази храна стана съвсем оскъдна.

Малкото плодове, конто бяха останали по дърветата, взеха да привършват.

Наистина голямото дърво, под което се бяха разположили на стан първия ден, бе отрупано още, но неговото гладко и високо тридесет метра стъбло отчайваше и най-ловкия катерач.

Капитанът бе съборил няколко плода с пушката, но това бе неоправдана загуба на патрони. При тия условия съвсем не бе благоразумно да се пилее барутът. Все пак, за да не гладуват, те трябваше да се сдобият по някакъв начин с дуриони, без да изразходват барут.