Майн Рид - Остров Борнео

Ако имаше ланоонци или пирати даяки на миля от тук, щяха да чуят нечовешкия вик, който нададе ирландецът.

Изплашените птици прекъснаха веселото си пеене и полетяха към небето. После настана мъртва тишина. Чуваха се само сподавените вопли на нещастния Муртаг.

Капитан Редууд се спусна към лодката, за да вземе куката, която бе най-подходящото оръжие за борба със страшния неприятел, но веднага се досети, че докато се върне, нещастният дърводелец щеше да бъде превърнат на пихтия.

И наистина такъв щеше да бъде краят, ако Лало малаецът не носеше със себе си оръжие, с което никога не се разделяше.

Това скъпоценно оръжие за него бе неговият крис — голям нож със сгъваемо острие.

Сръчен като всичките си сънародници, той заби този нож в гърлото на питона.

Раненото грамадно чудовище отпусна веднага жертвата си и побърза да се скрие в дълбоката гора, гърчейки се в предсмъртни мъки.

Капитанът и Лало не последваха отвратителния нападател, тъй като бяха загрижени повече за участта на приятеля си, който лежеше на земята ни жив, ни умрял от ужас.

След внимателен преглед разбраха, че Муртаг наистина е повече изплашен, отколкото премазан. Успокоиха се, а с тях и той. Изправи се и въздъхна шумно.

След сърдечните поздравления по случай избавлението капитанът, малаецът и Муртаг се отправиха към лагера.

— Питонът е не по-малко опасен от американската боа — каза капитанът. — Той е дори по-страшен, защото е по-гъвкав и притежава чудовищна сила. На дължина достига до десет метра. Не са редки случаите, когато тигри и бизони се сплескват под неговите прешлени!

Изтекоха още, два дена, без да се случи нещо интересно, макар че корабокрушенците предприеха няколко екскурзии за изследване на бреговата линия и на гората, границата на която гледаха да не загубят от погледите си. При тези екскурзии те не можаха да открият нищо необикновено, но се убедиха, че брегът е необитаем на голямо разстояние от мястото, дето бяха слезли.

Най-обезсърчителното в тези обиколки бе липсата на какъвто и да било дивеч, а случайните птици, които капитанът виждаше в гората, отлитаха при всеки техен шум.

Приятелите нямаха вече нищо за ядене освен корените наоколо. Яйцата на птиците им бяха стигнали само за два дена. Наистина, имаше още малко плодове от дуриона, но с тази храна те не можеха да се поддържат през дългия път, който им предстоеше.

Всяка нощ те бяха събуждани от пискливите викове на мегаподите и всяка сутрин тръгваха ентусиазирани да ги търсят, но не успяваха да открият следите им. Тези интересни птици вече не дойдоха да заровят яйцата си в пясъка, както през първата вечер.

Все пак Лало, който знаеше добре техните обичан, се надяваше да открие някое гнездо в околността.

На третата сутрин се отказа да търси костенурки и предложи да посветят деня само на търсене на яйца. Под предводителството му всички с пълно доверие се впуснаха в новото начинание с надежда в добрия изход.

Тръгнаха по брега по тясната ивица пясък между морето и гората. Ако имаше още някой и друг залеж от яйца, трябваше да се намира на всяка цена тук. Лало обясни, че тези странни птици, водени от инстинкта си, от хитростта и навика си да маскират мястото на залежите, ровеха и разместваха пясъка на разни други места, придавайки им вида на истинския залеж.

Лало бе взел куката, за да изследва с нея земята. Нямаше нужда да вървят дълго, за да бъдат доказани теориите му.

Намериха скоро множество следи от птици, подобни на онези, които бяха при първото гнездо. Но като проверяваше с куката, Лало заявяваше, че отново и отново са надхитрени.

— Преди всичко — каза малаецът — прекалената предпазливост вреди понякога. Присъствието на всяко мнимо гнездо е сигурен знак, че някъде наоколо има истинско.

Тази забележка зарадва всички. За щастие, надеждата не бе напразна.

Като направиха стотина крачки, те се намерила пред други следи от нокти на птици. Но този път острието на куката срещна съпротива, което доказа, че под пясъка има твърдо тяло.

Пясъкът бе изхвърлен с веслото, което Мургаг носеше на рамото си.

И… о, щастие!

Разкриха повече от три дузини яйца с цвета на сьомга.

Разбира се, не се задоволиха с тази плячка.

Тръгнаха да издирят нови гнезда. Надяваха се да открият още и да осигурят по такъв начин храната си за дългия път, поне за няколко дни.

Щастливата им звезда ги направляваше и ето че скоро откриха друго голямо гнездо. Звукът на куката се чу пак и няколко дузини яйца бяха прибавени към първите.