Майн Рид - Приключение в пустинята

Изведнъж птиците, които се бяха успокоили, отново се раздвижиха и закрещяха.

— Друга двуутробка — пошегува се Франк. — Сега може би бащата е дошъл за семейството си.

Оставихме работата и погледнахме нататък. Скоро открихме причината за новата възбуда. Това беше една много голяма отровна змия — страшният мокасин. Тя се приближаваше към дървото с гнездото. Ние внимателно следяхме движенията й.

Змията стигна до дървото и с изваден език вдигна глава нагоре.

Авлигите, смятайки, че тя ще се изкачи на дървото, слязоха на долните клони, крещейки с все сила от ужас и безпокойство.

Като видя, че птиците я доближават, змията залюля глава и се приготви да се хвърли върху им. Очите й така блестяха, че заслепяваха горките създания. Вместо да се отдалечат, птиците все повече доближаваха своя враг, без да свалят поглед от него. Движенията им ставаха по-бързи. Едната от тях застана до самата змия; ние помислихме, че влечугото ще се нахвърли върху жертвата си, но за голяма наша изненада, тя се изви и започна да се оттегля от дървото.

Като се поуспокоиха, птиците отново литнаха към горните клони и престанаха да крещят.

Ние постояхме мълчаливи известно време, поразени от неочаквания завършек на тази сцена.

— Какво я пропъди? — попита ме Франк.

Аз не можах да му отговоря. Нашето внимание беше привлечено от ново същество, което се появи от храсталака. То беше голямо колкото вълк и сиво, или по-скоро тъмно на цвят. Дебелото му закръглено тяло не беше покрито с косми, а с гъста четина, дълга на гърба около петнайсетина сантиметра. Главата му приличаше на свинска и наистина това беше мексиканска дива свиня, или пекари. Когато излезе от храсталака, видяхме край нея две малки животни. Това беше майка с двете си деца. Трите новодошли спряха недалече от дървото с авлигите. Щом ги видяха, птиците веднага нададоха вик. Но пекари не им обърна внимание и продължи пътя си.

На излизане от храстите, подуши следите на змията. Вдигна муцуната си и пое въздух.

Змията още не беше изминала и половината път, когато пекари попадна на следите й и бързо взе да я догонва. Когато я съгледа, се спря, сякаш измерваше разстоянието между себе си и змията. Четината и се изправи като бодлите на таралеж. Змията застана нащрек.

Но пекари се хвърли с цялата си тежест върху нея, удари я със силните си крака, стисна я за шията и я умъртви за миг.

Свинете бяха заети с разкъсването на змията. След като уби влечугото, пекари откъсна главата, раздра кожата и с апетит започна да яде бялото месо на влечугото, подхвърляйки по някой голям къс на децата си, които с весело грухтене изказваха своето доволство.

В това време видът на едно ново същество ме ужаси.

Свинята беше на около петнайсет крачки от дървото, на което бяхме ние, а на около трийсет крачки видяхме друго животно, приближаващо се към пекари.

Този нов гост имаше размери на малко теле, но краката му бяха по-къси, а тялото — по-дълго. Беше тъмноръждив на цвят, само гърдите и коремът му бяха бели. Изправените уши, късата муцуна и плоската глава го правеха приличен на котка.

Ако това животно ни беше неизвестно, достатъчна беше неговата външност, за да ни ужаси, но ние го познавахме. Това беше кугуар.

За пръв път от нашето идване в долината се изплашихме. Казах на сина си да не мърда.

Кугуарът пълзеше напред, устремил поглед в групата пекари. Той се намираше на разстояние по-голямо от един скок и се мъчеше да се приближи незабелязано. В един момент видя клоните на дървото над свинята. Тихо се обърна, доближи бързо дървото и като стрела се изкачи горе. Чухме скриптенето на ноктите му, забиващи се в кората. И пекари го чу, защото вдигна глава и се спря за миг. Но може би остана с впечатлението, че е катерица и спокойно продължи заниманието си.

След като се изкачи на клоните кугуарът със страшен рев се хвърли върху жертвата си. Ноктите му се забиха в тила на пекари, а тялото му изцяло легна на гърба й. Изплашената свиня продължително извика и направи усилие да се освободи от кугуара. Двете животни се затъркаляха по земята. Викът на свинята отекваше в цялата гора. Но кугуарът не пускаше жертвата си — ноктите и зъбите му бяха здраво забити.

Боят не трая дълго. Скоро пекари престана да стене. Тя падна на една страна, без да може да се освободи от прегръдките на своя страшен враг. Кугуарът, разкъсал вратните артерии, пиеше топлата силно шуртяща кръв.