Майн Рид - Гаучото Гаспар

Сестрата на Каолин беше сигурна, че Шебота е в плен на суровия гаучо. Ето защо тя още се съмняваше, че след тях беше изпратена потеря и че ги преследваше Агуара.

В действителност обаче това наистина беше той. Другите конници бяха останали назад. Той препускаше без да ги чака. Искаше му се да догони бегълката, преди тя да отиде до определеното за среща място, където я очакваха приятели и защитници.

Той не се беше излъгал в пресмятанията си. Ето че настигна роба на Шебота.

— Къде е пленницата ти? — попита той.

Познал вожда, робът се изплаши и не отговори. Агуара не чака отговор. Той чу изплашени женски гласове. Удари побъркания и препусна напред.

Сега Нансена беше сигурна, че след тях идва хайка и знаеше кой ги преследва. Тя позна гласа на Агуара, който говореше с роба. Чу и глухия удар, разтрошил черепа на нещастника. Тропотът на копитата все повече приближаваше. Нансена продължаваше да държи спътницата си за ръка и не знаеше как да постъпи. Не беше ли по-добре да пусне Франсиска да бяга сама, а тя да задържи Агуара?

Но вече беше късно, Агуара ги настигна. Той скочи от коня и улови двете девойки за ръцете. С проклятие сви юмрук и удари Нансена така, че тя със стон падна на земята. Преди да успее да стане, Агуара пак скочи на коня си и стискайки в прегръдките си пленницата, полетя обратно към града.

Приятелите чуха виковете на двете девойки. Агуара също вече чуваше мъжки гласове и тропот на конски копита. Когато ги чу и Франсиска, започна да вика:

— Лудвиг, Сиприано, Гаспар, спасете ме!

Нейният вик беше чут. Конниците летяха като безумни. Но тъмнината и това, че не познаваха местността, им пречеше и беше в полза на Агуара. Ако Франсиска не продължаваше да крещи, те отдавна щяха да се откажат от преследването.

Никога нямаше да могат да настигнат Агуара, ако самата Немезида 31 31 В древногръцката митология богиня на справедливото възмездие. — Б. ред. не им помогна, като посочи Агуара. Когато той наближи мястото, където беше нанесъл жестокия удар на роба на Шебота, конят му уплашено зацвили и се метна настрана в храсталака. Преди да успее Агуара да се измъкне оттам, нечия силна ръка улови коня за главата и запуши ноздрите му. Друга могъща длан стисна гърлото на самия Агуара. Гаспар беше спрял коня, а Сиприано беше стиснал гърлото на конника.

Вождът на тоба беше застрашен от смърт или плен. Вместо да срещне смъртта храбро, лице в лице, ловкият тоба пусна плячката си, а самият той се плъзна на земята и като змия се скри в храстите, зарязвайки коня си.

Франсиска най-напред падна в прегръдките на брат си, а след това нежно и здраво я прегърна Сиприано. Но Гаспар им напомни, че няма време и че още е много рано да се поздравяват. Трябваше да бягат колкото може по-скоро.

— Изглежда щастието пак ни се усмихна — каза той. — Съдбата ни изпрати славно конче, така че няма да яздим по двама на кон, а да не говорим, че старата вещица няма да бъде с нас. Да тръгваме по-бързо! Времето не чака!

Франсиска сложиха на коня на вожда. Всички останали се качиха на собствените си коне. Не се върнаха при памуковото дърво, а оставиха пътеката и препуснаха направо през равнината. Много искаха да отидат при убития или ранен от Агуара роб, но Гаспар каза, че е опасно да се застояват тук толкова дълго. Полупобърканият и при това опасно ранен човек само можеше да им попречи да избягат от преследвачите.

На Лудвиг и на сестра му се искаше да видят още веднъж и Нансена, но гаучото ги разубеди. Сякаш за да ги успокои, Нансена сама се обади:

— На добър час! — сбогува се девойката на чисто кастилско наречие. Гаучото се надигна на стремената и отговори на поздрава й. След това пришпори коня си и мина напред. Тримата го последваха.

Проблясък на радост още веднъж огря някога щастливия дом на Халбергер, който вече отдавна беше посетен от скръбта. Пътуването на Лудвиг, Сиприано и Гаспар завърши благополучно. Те доведоха вкъщи Франсиска цяла и невредима. Радостна от срещата с любимите си деца, които смяташе за безвъзвратно изчезнали, нещастната вдовица сякаш за миг забрави своята ужасна загуба. Разбира се, такава загуба не можеше да бъде заличена от паметта. Цялата предишна мъка скоро отново завладя мислите й.

Подробният разказ на Франсиска за убийството на баща й и предположенията на Гаспар относно по-нататъшните планове на злодеите, разтревожи вдовицата. Драмата не беше свършила в миналото. Опасността застрашаваше бедната жена и нейните близки и за в бъдеще.