Майн Рид - Скватерите

Свартбой предложи да изкопаят ров край водопоя, където да изпадат животните.

— Нашите бушмени винаги така ловят кваги. И аз прекрасно знам как да го направя.

— Не — пак възрази Хендрик, — това е все едно като капан. Първото животно ще попадне в него, а всички останали ще се разбягат. Няма да са толкова глупави да влизат в него, след като видят, че водачът им е паднал там и не може да се изкачи. Разбира се, те всички ще избягат и няма да се върнат вече.

— Ако е нощем — потвърди Ханс, — тогава, разбира се, много ще изпадат в ямата, преди да видят в тъмното опасността. Но квагите идат на водопой винаги през деня, следователно наистина може да се улови само първият, а останалите да се разбягат.

— Да — съгласи се Фон Блум, — така е. Но забелязали ли сте, деца, че квагите идват до водата и си отиват все по един и съши път? Дохождат винаги по онзи проход, където се бориха слонът и носорогът, а след като се напият с вода, си отиват през друга теснина, която се намира на няколко метра по-нататък.

Този факт беше много важен и всички веднага разбраха това. Ако изкопаеха рова по пътя, по който квагите отиваха към езерото, тогава, разбира се, щеше да стане това, което предсказваше Хендрик: предният щеше да падне в него, а останалите щяха да се разбягат. Но ако изкопаеха рова на пътя, по който те си отиваха от езерото, тогава резултатът щеше да бъде съвсем друг.

— Ние ще се крием в засада и ще ги оставим спокойно да се напият — обясни плана си Фон Блум, — а когато те започнат да излизат от водата, веднага ще се нахвърлим върху тях по пътя, по който са влезли във водата. Уплашеното стадо ще хукне да бяга и тогава много животни ще попаднат в рова.

Това мнение беше толкова правдоподобно, че всички в един глас се съгласиха с него. Оставаше само да изкопаят рова и да чакат.

А квагите през всичкото време си пасяха пред очите на ловците. На Хендрик много му се искаше да покаже изкуството си на добър стрелец; но той разбираше, че би било неблагоразумно да стреля в тях сега, понеже те можеха да не се върнат тук след изстрела. И тъй, той се сдържа и заедно с другите наблюдаваше тези животни и интерес, какъвто никога не бе проявявал към тях.

Квагите, макар ида бяха много близо до грамадната нвана, не виждаха ловците, защото те седяха на клоните на дървото, накъдето животните не гледаха; а долу нямаше нищо, което би могло да вдъхне опасение. Дори колелата на фургона отдавна вече бяха скрити в храстите, едно, за да ги завардят от слънчевите лъчи, и друго, за да не паднат животните, които често приближаваха до дървото на разстояние един изстрел. Така че на земята нямаше и най-малка следа от съществуването на хората на дървото.

Можеше да се мине до самата нвана, без да се подозира, че на клоните й е построено въздушното жилище на семейството на ловеца.

Фон Блум се грижеше много за това, защото още не познаваше добре местността и се страхуваше да не би в нея да се окажат и врагове, по-лоши от хиени и лъвове.

Изведнъж вниманието на семейството бе привлечено от странните движения на едно от животните. Квагата спокойно пасеше по равнината и приближи до малък храсталак. Като отиде до самия него, животното направи скок и почти в същия момент от храстите изтърча отвратителна ивичеста хиена. Вместо да се нахвърли върху квага, както би могло да се очаква от такова силно и свирепо животно, хиената с жален вой се хвърли да бяга с всички сили.

Но не избяга надалече; очевидно, тя бе искала да се скрие в гъстата горичка, която се виждаше в далечината. Но преди да бе успяла да измине и половината разстояние до нея, квагата със силен вик „куааг“ се хвърли подире й, настигна я, и като скочи с предните си нозе на гърба й, я залови със зъби за шията.

Всички гледаха с интерес, уверени, че хиената веднага ще се освободи и наново ще избяга. Ала напразно. Хиената никога вече нямаше да тича, квагата й бе прогризала шията с острите си зъби.

Квагата не изпускаше трептящата си жертва, тъпчеше я с краката и я гризеше с ужасните си зъби, докато виковете на хиената затихнаха. Тогава квагата остави обезобразения й труп на поляната.

Този случай даде на ловците да разберат, че трябва да бъдат по-предпазливи с квагите.

Но те знаеха, че тези животни хранят някаква особена омраза към хиените, така че само видът на хиените ги кара да побесняват. А към човека те се държат съвсем другояче. Омразата им към хиените е така голяма, че пограничните фермери често я използват и държат в стадата си по няколко кваги като пазачи от набезите на хиените. И наистина те изпълняват тази длъжност прекрасно.